Отприщен гроб

Във всеки случай централната фигура бе тази, привлякла най-силно вниманието на Робин. Тя беше по-малка и по-тъничка от останалите, с дълга черна коса и макар да бе нарисувана как лети във въздуха, беше сподиряна от морски вълни. Овалното лице на Удавената пророчица притежаваше строга красота, ала дали поради трик на светлината или не, в тесните очи не се виждаха ириси – изглеждаха изцяло черни.

– Сама ли сте тук? – прозвуча глас до Робин и тя се стресна. Младата руса жена, която я бе поздравила на входа, се усмихваше надолу към нея.

– Да – отвърна Робин. – Приятелката ми щеше да дойде с мен, но я мъчи махмурлук.

– Олеле – рече момичето все така усмихнато.

– Да, и аз се поядосах мъничко – засмя се Робин. – Тя беше тази, която настояваше да дойдем!

Всичко това беше предварително планирано, разбира се: най-добре беше да не изглежда твърде ентусиазирана, твърде отчаяна да задава въпроси; по-разумно бе да остави дрехите и чантата за няколкостотин лири да направят своето впечатление.

– Няма случайности – обяви блондинката, обърнала сияещото си лице към Робин. – Научих го. Никакви случайности. Избрали сте паметен ден да дойдете, ако това е първото ви посещение. Ще разберете, щом започне службата.

Блондинката се отдалечи все така усмихната и прозвуча шумното затръшване на вратите на храма. Отнякъде се чу звънец и събраните хора се смълчаха. Разпоредителите в оранжеви суитшърти се дръпнаха и се наредиха прави до стената.

После за изненада на Робин, от скрити високоговорители прозвучаха първите ноти на известна поппесен: „Герои“ на Дейвид Боуи.

Статичният образ на киноекрана се беше размърдал и облечените в оранжево разпоредители започнаха да пляскат с ръце и да пеят заедно с песента, както сториха и някои от зрителите.

– Камерата се движеше сред смеещите се хора, хвърлящи си разноцветен прашец едни към други, и Робин, която бе живяла достатъчно дълго в Лондон, разпозна Фестивала Холи.[6]

Светлините в храма бавно започнаха да помръкват и след минута остана само светлината от киноекрана, където радостни индуисти от двата пола продължаваха да се смеят и да се гонят, а във въздуха се носеха цветовете на дъгата. Те сякаш танцуваха на песента на Боуи и олицетворяваха текста ѝ, като всеки от тях в това славно сборище бе крал или кралица и никой, какъвто и да бе той, не би могъл да ги победи.

С края на песента свърши и филмът. Заместен беше от статичен образ на индуисткия бог Шива, седнал с кръстосани крака, с увита около шията му змия и гирлянд от оранжеви цветя, висящ на голите му гърди. Сега на сцената се появи ярък бял лъч, в който пристъпи мъж, и тъй като заради ослепителната светлина всичко наоколо изглеждаше потънало в дълбок мрак, човекът сякаш се материализира от въздуха. Някои от зрителите заръкопляскаха, включително всички сияещи разпоредители, които издаваха въодушевени възклицания.

Робин веднага разпозна мъжа в лъча на прожектора: беше Джонатан Уейс, известен на последователите си като Папа Джей, основателя на Универсалната хуманитарна църква, който необичайно за него се появяваше лично в един от храмовете си. Беше хубав, висок и стегнат мъж на около шейсет и пет години, но на тази светлина можеше да мине за две десетилетия по-млад с гъстата си тъмна коса до раменете, прошарена със сребърни нишки, с големите си тъмносини очи и квадратна челюст с трапчинка на брадичката. Усмивката му бе завладяваща. Нямаше намек за бомбастичност или театралност в начина, по който прие аплодисментите, тъкмо обратното – изражението му бе сърдечно и смирено и той направи жест, сякаш да укроти възторга. Беше облечен в дълга до земята оранжева роба, избродирана със златна нишка, и носеше слушалки с микрофон на главата си, така че гласът му лесно достигаше до публиката от над двеста души пред него.

– Добро утро – каза той, събра ръце като за молитва и се поклони.

– Добро утро – викнаха в хор поне половината от присъстващите.

– Добре дошли на службата, която, както някои от вас знаят, е особено важна за членовете на Универсалната хуманитарна църква, защото днешната дата, деветнайсети март, бележи началото на нашата година. Днес е Денят на Ранения пророк. Това – направи Уейс жест към образа на екрана – е образ, който мнозина сред нас свързват с божественото. Тук виждаме Шива, благия и щедър индуистки бог, у когото има много противоречия и сложни моменти. Той е аскет, но и бог на плодородието. Третото око му дава прозрение, но може и да унищожава.

Образът на Шива изчезна от екрана и беше заменен с размазана черно-бяла снимка на млад американски войник.

– Това – заговори с усмивка Уейс – не е представата на повечето от вас за свят човек. Виждате Ръсти Андерсън, който като млад в началото на седемдесетте години е бил изпратен на война във Виетнам.

Образът на Ръсти Андерсън избледня и беше заместен от кадри на експлозия и тичащи мъже с пушки. Сега от високоговорителите на храма звучеше тиха и мрачна музика.