Отприщен гроб

Тази вечер се молих за пръв път, откакто бях малко момче. Хрумна ми, че ако има възможност Бог да е реален и аз да получа прошка, то бих бил глупак да не говоря с Него. Ти ми каза, че той ще ми прати знак, ако го има. Този знак дойде. Няма да ти кажа какъв беше, защото може да ме вземеш за глупак, но аз го разпознах, като се случи, и не вярвам да е било случайност.

Сега изживявам нещо, което не бях изпитвал години наред: покой. Може да продължи, а може и не, но дори да го усетя само един път, преди да умра, за мен бе като да зърна за кратко Рая.

Както знаеш, не ме бива да говоря за чувствата си и дори не знам дали ще ти дам това писмо, но смятам, че е редно да изложа каквото изпитвам на хартия. Сега тръгвам на разходка след безсънна нощ, но този път по възможно най-добрата причина.

Твой

Ръст

Младата чернокожа жена до Робин бършеше сълзите си.

– Само няколко часа по-късно, докато съм спял, Ръст е бил отведен у дома си – продума Джонатан Уейс. – Умря броени часове, след като му е бил пратен знак, донесъл му нощ на радост и покой, каквито не бе познавал от толкова дълго време… Едва по-късно, докато още скърбях за него и се мъчех да осмисля събитията от онази нощ, осъзнах, че Ръст Андерсън бе умрял по времето на Холи, важен индуистки фестивал.

Сега киноекранът зад Уейс отново показа филма с радостните хора в многоцветни роби, хвърлящи прашец едни към други, смеещи се и танцуващи на улицата.

– Ръст не обичаше тълпите – каза Уейс. – Скитал бе от град на град след Виетнам да дири своя покой. И най-сетне се бе установил на необитавана земя, където странеше от човешка компания. Рядко и неохотно общуваше с хора, и то само когато му бяха нужни пари или храна. Като се замислих за Холи и за Ръст, порази ме несъответствието в това той да се завърне при Бог в такъв момент… но после видях колко много греша. Накрая разбрах. Ръст щеше да открие Холи в отвъдния свят. Всичко, което му бе липсвало: свързаност, смях, радост, щеше да го има за него отвъд. Благословената Божественост бе пратила знак на Ръст и като го взе в онзи ден, заговори чрез него на всички, които го бяха познавали. „Ръст няма какво повече да търси. Той постигна онова, за което бе предопределен на Земята: да получи познание за мен, което на свой ред учи вас. Празнувайте божественото с увереност, че един ден вие също ще откриете щастието, дирено от него.“

Ярките цветове отново избледняха на екрана и бяха заместени от снимки с различни божествени фигури като Шива, Гуру Нанак, Исус и Буда.

– Но какво е Благословената Божественост? Кого точно имам предвид, когато говоря за Бог? Пред кого от тези и още безброй други трябва да редите молитвите си? И моят отговор е: всички или никой. Божественото съществува и откак свят светува, хора са се опитвали да го рисуват по свой собствен образ и подобие и чрез фантазията си. Няма значение с какво име ще го назовете. Няма значение под каква форма ще изречете думите на своето преклонение. Ако погледнем отвъд границите, които ни разделят, културни и религиозни граници, създадени от човека, възприятията ни се проясняват и най-сетне можем да видим по-далеч. Някои сред вас тук са атеисти – каза с усмивка Уейс. – Някои са дошли от любопитство. Някои изпитват съмнения, мнозина са се обезверили. Сигурно има и такива, дошли само да ни се надсмиват. И защо да не се смеят? Смехът е радост, а радостта иде от Бог. Ако ви кажа днес как знам – и го знам отвъд всякакво съмнение, – че има живот след смъртта и божествена сила, готова да насочва и помага на всеки човек, който я търси, вие ще настоявате за доказателство. И аз съм съгласен, че имате право на доказателство. По-скоро бих се изправил пред откровен скептик, отколкото пред сто души, които вярват, че познават Бог, но в действителност са заблудени в своята набожност, като настояват, че само те и тяхната религия са открили правилния път. Има и такива, които ще се обезсърчат, ако ви кажа, че нищо в земните селения не идва без търпение и борба. Не бихте очаквали мигом да опознаете и разберете законите на физиката. А нима те са по-сложни, по-загадъчни? И все пак можете да направите първата крачка сега. Първа крачка към доказателство, към абсолютната увереност, притежавана от мен. Нужно е само да изречете думите, казани от Ранения пророк преди четвърт век, дали му оня знак и довели до възнесението му към отвъдното. Ще изречете ли само това: „Признавам, че е възможно“?.

Уейс замълча с усмивка. Никой не беше проговорил.

– Ако желаете знак, изречете думите сега: „Признавам, че е възможно“.

Няколко откъслечни гласа го повториха и последваха притеснени смехове.

– Ами хайде заедно тогава – призова вече сияещият Уейс. – Заедно! „Признавам, че е възможно!“

Признавам, че е възможно, повториха присъстващите, включително Робин.

Разпоредителите започнаха да аплодират, останалите зрители се присъединиха към тях, като някои от тях продължаваха да се смеят, завладени от момента.