Отприщен гроб

– Добре! – преливащ от възторг кимна Джонатан. – А сега, с риск да прозвуча като най-долнопробен фокусник… – още смях – искам всички вие да помислите за нещо. Не го казвайте на глас, не го споделяйте с никого, само го помислете: помислете за число или дума. Число или дума – повтори той. – Което и да е число. Която и да е дума. Но го решете сега, в храма.

Четиресет и осем, избра наслуки Робин.

– Скоро – продължи Уейс – ще напуснете този храм и ще продължите с житейските си дела. Ако се случи така, че тази дума или това число ви се натрапят на вниманието преди полунощ довечера, би могло да е съвпадение, нали? Би могло да е случайност. Но вие току-що признахте възможността да е нещо друго. Признахте възможността Благословената Божественост да се опитва да ви говори, да ви възвести присъствието си насред отвличащата бъркотия на светските дела, да ви проговори с единственото средство, което има на разположение на този етап, преди да започнете да учите Нейния език, преди да сте в състояние да се отърсите от житейските дребнавости и да видите Върховното също тъй ясно, както аз и много други го виждаме… Ако не друго – каза Уейс, а образите на божества зад гърба му избледняха и отново се появи усмихнатото лице на Ръсти Андерсън, – надявам се историята на Ранения пророк да ви напомня, че и най-измъчваните души могат да си спечелят покой и радост. Че дори на извършилите ужасни дела може да бъде простено. Че има дом, където всички могат да бъдат призовани, стига да вярват, че е възможно.

След тези думи Уейс леко приведе глава, лъчът на прожектора изчезна и публиката започна да аплодира, а храмът отново бе осветен. Но Уейс го нямаше вече и Робин трябваше да признае, че скоростта, с която се бе изнесъл от сцената, създаваше впечатление за магьосник.

– Благодарим ти, Папа Джей – каза блондинката, говорила по-рано с Робин. Беше се качила на сцената и все още ръкопляскаше със сияещо лице. – А сега – заговори тя – искам да кажа няколко думи за мисията на УХЦ тук, на Земята. Стремим се към общество с повече справедливост и равенство, работим, за да дадем власт на най-уязвимите. Тази седмица – продължи и се отмести встрани, та на екрана да се появят нови кадри – набираме помощи за проекта на УХЦ „Млади болногледачи“, който осигурява ваканция за млади хора, грижещи се за хронично болни и инвалидизирани свои близки.

Докато тя говореше, на екрана се заредиха клипове с група тийнейджъри, които отначало тичаха заедно по плаж, после пееха около лагерен огън, после плаваха с канута и се спускаха по въжета.

– В УХЦ вярваме не само в духовното просветление на индивида, но и работим за подобряване условията на живот на маргинализираните, били те в Църквата, или извън нея. Ако сте в състояние, моля, направете дарение за проекта ни „Млади болногледачи“ на излизане, а ако желаете да научите повече за Църквата и нашата мисия, не се колебайте да се обърнете към някого от разпоредителите ни, ще ви услужат на драго сърце. А сега ви оставям с тези красиви образи на някои от последните ни хуманитарни проекти.

Тя слезе от сцената. Тъй като вратите не се бяха отворили, присъстващите останаха по местата си, загледани в екрана. Осветлението в храма остана приглушено, а Дейвид Боуи запя отново и пред неподвижните зрители бяха прожектирани още клипове, на които бездомни ядяха супа, сияещи деца вдигаха ръка в класна стая в Африка, възрастни от различни раси се подлагаха на някакъв вид групова психотерапия.

We could be heroes just for one day[7] – пееше Дейвид Боуи.

11

Шестица на пета позиция:

Удар идва оттук и оттам…

Ала нищо не е загубено.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Страйк нямаше търпение да чуе как е минало посещението на Робин в храма, но не получи първите ѝ няколко опита да се свърже с него, тъй като седеше в метрото с пазарски плик от „Хамлис“ в скута.

– Прощавай – бяха първите му думи. – Нямах сигнал. На път съм към дома на Луси.

Луси беше сестра на Страйк само по майка, не и по баща, тъй че той бе израснал с нея. Обичаше Луси, но двамата имаха много малко общо и външни хора неизменно се учудваха, че са роднини, предвид че Луси беше дребна и руса. Страйк бе предприел днешното си посещение от чувство за дълг, не за удоволствие, и очакваше нелеки два часа.

– Е, как мина? – попита той, докато вървеше по пътя под небе, заплашващо с дъжд.

– Не както очаквах – призна Робин, която бе изминала няколко пресечки след излизането си от храма, преди да намери кафене с места отвън, защото поради студения ден там нямаше кой да надава ухо към разговора ѝ. – Мислех, че ще има повече огън и жупел, но не, всичко бе от край до край на тема социална справедливост и как е допустимо да имаш съмнения. Много сръчно изпълнено обаче – на екран се прожектираха клипове, звучеше Дейвид Боуи…

– Боуи?!

– Да, „Герои“. Но голямата новина е, че Папа Джей се появи лично.

– Ти да видиш.

– Много е харизматичен.