Отприщен гроб

Докато тя приближаваше малко по малко входа с останалите от множеството, крадешком оглеждаше онези в близост до нея. Макар да имаше и по-стари, средната възраст на присъстващите беше някъде между двайсет и трийсет. Вярно, че някои изглеждаха малко ексцентрични – до нея стоеше младеж със сини бакенбарди, – но повечето бяха съвсем обикновени наглед: нямаше празни или налудничави погледи, натрапчиви жестове или чудато мърморене под носа.

След като вече беше достатъчно близо, че да вижда ясно входа, Робин установи, че червените и златните орнаменти по рамката представляват животни: кон, крава, петел, прасе, фазан, куче и овца. Тъкмо се чудеше дали това не е далечна препратка към фермата, където се бе зародила УХЦ, когато видя и дракон с ярки златни очи.

– Добре дошли… добре дошли… добре дошли… – поздравяваха две млади усмихнати жени, докато посетителите прекрачваха прага. И двете носеха оранжеви суитшърти с логото на Църквата, което представляваше буквите „УХЦ“ между две черни ръце, сключени във формата на сърце. Робин забеляза как двете жени изпитателно наблюдаваха лицата на приближаващите и се почуди дали не се опитваха да ги сравняват със запаметени образи на хора, смятани за нежелани, като например семейството на Уил Еденсор.

– Добре дошли! – пропя русото момиче отдясно, когато Робин мина покрай нея.

– Благодаря – усмихна ѝ се Робин.

Интериорът на храма, на който Робин вече беше виждала снимки онлайн, на живо беше още по-впечатляващ. Пътеката между пейките с възглавнички бе застлана с ален килим и водеше до издигната сцена с голям екран зад нея почти с размерите на този в киносалон. На него в момента имаше статичен образ от десетки хиляди хора, облечени в различни цветове, предимно червени и оранжеви, застанали пред свещена сграда или дворец в Индия.

Дали блясъкът, излъчващ се от корнизите и стените, се дължеше на покритие от истинско злато, Робин не знаеше, но той отразяваше светлината от ниско провесените стъклени глобуси на лампите с многобройни крушки в тях, подобни на искрящи гроздове. В горната си част стените бяха ръчно изрисувани с наивни фигури, уловени за ръце като хартиени кукли. Майката на Робин някога в детството ѝ я бе учила да изрязва такива. Бе представена всяка етническа група и Робин си спомни Дисниленд в Париж, който бе посетила през 2003 година с тогавашния си приятел, а после съпруг Матю, както и возенето, наречено „Светът е малък“, с гондолите, механично въртени в канали в съпровод на пеенето на кукли от цял свят.

Пейките бързо се запълваха, тъй че Робин седна на свободно място до млада чернокожа двойка. Мъжът изглеждаше напрегнат, а партньорката му шепнеше нещо в ухото му. Робин не можа да чуе всичко казано от момичето, но долови думите „бъди с отворено съзнание“.

На плитка полица, прикачена към седалката на мястото пред Робин, имаше няколко идентични брошури и тя взе една от тях.

Добре дошли в Универсалната хуманитарна църква!

Нашата мисия, Нашите ценности, Нашата визия

Робин пъхна брошурата в чантата си да я чете по-късно и се огледа наоколо, като се опитваше да зърне Уил Еденсор. Наоколо много на брой хубави младежи в оранжеви суитшърти се движеха из Църквата, насочваха хора към места за сядане, бъбреха или се шегуваха с посетителите, само че нямаше и помен от кльощавия млад човек, когото бе видяла да събира помощи на Бъруик Стрийт.

Като забеляза неколцина от присъстващите да гледат нагоре, Робин насочи вниманието си към тавана. Там бе изрисуван стенопис в много различен стил от подобните на кукли хора по стените. Пет гигантски фигури в развени роби летяха през яркоцветна зора и Робин предположи, че това са петимата пророци, за които Кевин Пърбрайт бе писал в дългия си имейл до сър Колин Еденсор.

Фигурата точно над Робин беше на тъмнокос и брадат мъж в оранжево. Течеше му кръв от рана на челото и робата му също бе окървавена на места. Това със сигурност беше Ранения пророк. Имаше и благ на вид старец с бяла брада и синя роба, който държеше жезъла на Асклепий, увенчан от змия: Лекуващия пророк. Златната пророчица бе изобразена като жена със сребриста коса, чиято жълта мантия се стелеше зад нея; на лицето ѝ бе изписан екстаз и тя ръсеше скъпоценни камъни по земята.

Четвъртата фигура бе на изпит млад мъж без усмивка и с очи в сянка. Той беше в алена роба и Робин бе леко шокирана да види около врата му примка с развян зад него край на въжето. Робин прецени, че това е Откраднатия пророк, Алегзандър Грейвс, който се бе обесил седмица след предполагаемото си отвличане от семейството му. Видя ѝ се едновременно странно и злокобно Църквата да реши да го изобрази с тъй съсипано лице и с въжето около врата, отнело живота му.