Отприщен гроб

– Защото са тръгнали от Норфък.

– Имаш клиент, който е бил там – предположи Страйк, споходен от внезапно предчувствие.

– Не разгласявам подробности относно клиентите си, Корморан – изрече Прудънс с шеговита строгост и бутна чашата му към него по масичката.

– Жалко – подхвърли с лековат тон Страйк. – Имаме нужда да открием бивши членове.

Прудънс впери поглед в него за миг или два, после каза:

– Имам дълг за конфиденциалност, не мога…

– Казах го ей така – успокои я Страйк. – Няма да ти искам име и адрес.

Прудънс отпи вино с мрачно изражение. Накрая каза:

– Надали ще откриете лесно бивши членове, готови да говорят. Измъчвани са от срам, задето са се оставили да бъдат изнудвани така, а и често са силно травмирани.

Като ги гледаше един до друг, Робин за пръв път улови в лицето на съдружника си прилика с Джони Рокъби. Той и сестра му имаха същата изразена долна челюст, същата раздалеченост между очите. Зачуди се тя с нейните трима братя от едни и същи родители – какво ли е да се запознаеш за пръв път с кръвен родственик чак след четиресетгодишна възраст.

Но имаше нещо повече от бегла физическа прилика между брата и сестрата: изглеждаха, сякаш вече са постигнали негласно разбирателство.

– Добре – отговори Прудънс на уж несериозния въпрос на Страйк. – Аз наистина третирам бивш член на УХЦ. Всъщност, когато лицето за пръв път ми разкри какво му се е случило, не вярвах да съм човекът, който може да помогне. Депрограмирането на хора е специализирана работа. Една от отличителните черти е нахвърлянето върху неща, от които са били лишени вътре – храна и алкохол например. Някои се впускат в рисково поведение като реакция, задето непрестанно са били следени и контролирани. Приспособяването към живота на свобода не е лесно и настояването да си припомнят неща, от които са страдали и които са били принуждавани да правят, понякога е извънредно тежко за тях. За щастие, знаех за американски психотерапевт, който е работил с мнозина, спасили се от секти, тъй че се свързах с него. Той проведе няколко виртуални сеанса с клиента и те бяха от огромна помощ, така че сега съм го поела аз, но постоянно си сътрудничим с американеца. Ето откъде знам за УХЦ.

– Как се е измъкнал клиентът ти? – попита Страйк.

– Защо? Това ли се опитвате да направите? Да измъкнете някого от там?

Страйк кимна.

– Тогава трябва да бъдете много внимателни – сериозно заяви Прудънс. – Ако човекът прилича на клиента ми, то е изключително крехък и може повече да навредите, отколкото да помогнете, ако действате с твърда ръка. Едно трябва да разберете, хората в сектите са с промито съзнание. Да очаквате от тях да превключат на нормално мислене просто не е реалистично.

– Та как е съумял клиентът ти да се измъкне?

– Лицето… не си е тръгнало от там по свой избор – продума колебливо Прудънс.

– Тоест било е прогонено?

– Не става дума за… имало е здравословни проблеми – каза Прудънс, – но повече от това не мога да споделя. Достатъчно е да се каже, че УХЦ не пуска членовете си да си идат през предната врата, освен ако вече са престанали да им бъдат от полза. Трябва да бъдеш извънредно предпазлива, Робин. Чела ли си Робърт Джей Лифтън? „Реформиране на мисленето и психология на тотализма“[4]? Или „Борба с контрола над съзнанието от страна на секта“[5] от Стивън Хасан?

Робин поклати глава.

– Ще ти услужа с моите екземпляри. Ще ти ги дам, преди да тръгнете. Ако можеш да идентифицираш техниките им, това ще ти помогне да им се съпротивляваш.

– Робин е умна – обади се Страйк. – Няма да се върже на онова, което ѝ пробутват.

– Да си умен не представлява защита само по себе си – възрази Прудънс. – Ограничената храна, натрапваното изпълняване на напеви, строг контрол над физическата ти среда, ровенето в психиката ти на места, където могат да упражнят най-силен натиск, обсипвайки те с обич в един момент и разкъсвайки те в следващия… никой не е неуязвим за такива неща, бил той умен или не… Е, хайде да изпробваме дрехи – каза Прудънс и се изправи.

– Много мило, че се съгласи на това, Прудънс – каза Робин, когато психотерапевтката я поведе към горния етаж.

– Нищо подобно – усмихна се отново Прудънс. – Умирах си да се запозная с теб, предвид че очевидно си най-важният човек в живота на Корм.

При тези думи Робин усети нещо като токов удар в стомаха си.

– Той… той също е много важен за мен.

Минаха покрай отворената врата на много разхвърляна стая, за която Робин бе сигурна, че е на тийнейджър, още преди от нея да изскочи чернокосо момиче в минипола, хванало кожено яке в една ръка и спортна чанта в другата.

– Оо – примигна тя към Робин. – Готина коса.

Без да чака отговор, ги отмина забързана и затича надолу. Прудънс подвикна след нея:

– Напиши ми съобщение кога да те взема.

– Добре – отвърна момичето, после я чуха как се провикна: – Здрасти и чао, нов чичо!

Входната врата шумно се затръшна след нея.

– Това беше Силви – каза Прудънс и въведе Робин в спалня, която се отличаваше с ненатрапчив лукс, а оттам в гардеробна с огледала и накачени по стойки дрехи.

– Корм каза, че ти трябват два или три тоалета.