Отприщен гроб

– Мили боже. Защо не прибавиш убийство, че картинката да е пълна?

– Дай ми време. Само от два дни работя по случая. А като стана дума, тази стрелба по Пърбрайт…

– Същото оръжие е използвано при две предишни нападения, свързани с наркотици. Не съм работил аз по случая и никога не бях чувал за този човек, преди ти да ми позвъниш, но прегледах материалите – каза Уордъл и посочи с брадичка папката. – Нещата изглеждат съвсем ясни. Трябва никак да не е бил наред с главата, ако се съди по състоянието на стаята му. Само погледни най-горната снимка.

Страйк бутна настрани опразнената си чиния, отвори папката и извади снимката.

– Олеле.

– Да, като нищо може и лайна да има в този хаос.

На снимките се виждаше малка мръсна стая, в която навсякъде се въргаляха дрехи и боклуци. По средата на пода лежеше трупът на Пърбрайт в полиетиленов чувал. Някой – Страйк предположи, че е Пърбрайт – беше надраскал думи по целите стени.

– Добър пример за наркомански декор – отбеляза Уордъл, когато келнерът се върна да прибере чиниите им.

– Откраднато ли е нещо? Предполагало се е, че той пише книга за УХЦ.

– Ами изглежда, че май я е писал по стените – отвърна Уордъл. – Стаята е точно каквато я е заварил хазаинът. Намерили торбичка с хашиш и пачка двайсетачки на дъното на гардероба.

– И смятат, че е убит заради торбичка хашиш?

– Просто може би само това са оставили. Нищо чудно да е откраднал от погрешния човек или да е ядосал погрешния бандит.

– Къде е това място?

– В Канинг Таун.

– Отпечатъци?

– Само на Пърбрайт.

– Имат ли представа как е влязъл и излязъл убиецът?

– Според нас е използвал шперц, за да отвори външната врата.

– Много предвидливо – подхвърли Страйк, извади бележник и започна да пише.

– Да, сръчно е подходено. Един човек на същия етаж твърди как чул Пърбрайт да разговаря с някого, преди да го пусне да влезе. Сигурно си е мислел, че е напът да осъществи продажба. Съседите чули глухо тупване и музиката у Пърбрайт спряла. Убиецът трябва да е използвал заглушител, иначе по цялата улица биха чули изстрела, но все пак е вероятно близките съседи да са го чули, защото вътрешните разделящи стени в сградата са от шперплат. Спирането на музиката също се обяснява с това, защото куршумът е пронизал Пърбрайт и е раздробил старото радио, което виждаш тук на парчета.

Страйк отново огледа внимателно снимката на стаята на Пърбрайт. Радиото лежеше натрошено върху много малко бюро в ъгъла. Зад него в контакта бяха включени два кабела.

– Тук е имало още нещо.

– Да, прилича на кабел за лаптоп. Лаптопът, изглежда, е бил единственото, което си е струвало да бъде задигнато оттам. Не знам защо си е правил труда да пуска радио, като е имал лаптоп.

– Може и да не е бил наясно как да сваля музика – предположи Страйк. – От онова, което научих за Чапман Фарм, той е израснал като в края на деветнайсети век, не са имали никакъв достъп до технологии.

Кърито им пристигна. Страйк отмести настрани полицейската папка, но остави бележника отворен пред себе си.

– И тъй, съседът е чул изстрела и музиката е спряла. Ами после?

– Съседът отишъл и почукал на вратата – отвърна Уордъл вече с пълна уста, – но нямало отговор. Според нас чукането е подплашило убиеца и той е избягал през прозореца, който е бил заварен отворен със следи по външния перваз, съответстващи на ръце в ръкавици.

– Колко високо е прозорецът?

– На първия етаж, но точно под него има удобна площадка с голям общински контейнер за боклук.

– И никой не го е видял да излиза през прозореца, така ли? – попита Страйк, като продължаваше да си води бележки.

– Наемателите, чиито прозорци гледат натам, ги е нямало у дома или са били заети вътре.

– Камерите за наблюдение нищо ли не показват?

– Имат няколко кадъра как набит мъж в черно се отдалечава от мястото, носи нещо в пазарска торбичка, вероятно лаптоп, но лицето не се вижда ясно. И това е буквално всичко, което знам – каза Уордъл.

Страйк върна снимката в полицейската папка, а полицаят попита:

– Робин още ли се вижда с Райън Мърфи?

– Да – отговори Страйк.

– Нали знаеш, че той е алкохолик?

– Така ли? – рече Страйк и замаскира изражението си, като пийна още бира. Робин толкова малко му бе говорила за връзката си, че той за пръв път чуваше този факт. Може би, помисли (с подскочило у него чувство, силно наподобяващо надежда), Робин също не го знаеше.

– Да, сега е въздържател, но когато пиеше, ставаше направо ужасен.

– В какъв смисъл?

– Агресивен. Опитваше се да сваля всичко живо в пола. Една вечер пробва с Ейприл. За малко не го фраснах.

– Сериозно ли?

– О, да – потвърди Уордъл. – Нищо чудно, че жена му го напусна.

Но изражението му стана тъжно, щом го изрече, спомнил си вероятно, че Мърфи не е единственият, напуснат от жена си.

– Но сега е спрял алкохола, така ли? – поинтересува се Страйк.

– Да – кимна Мърфи. – Къде е тоалетната тук?