Отприщен гроб

Денят на смъртта на всеки от пророците се отбелязва с техни Появи. Нямаш право да присъстваш на Поява, докато не станеш на тринайсет години, а да говориш за тях на външни хора е абсолютно забранено. Не се чувствам комфортно да пиша подробности за Появите. Само мога да ти кажа, че съм виждал неоспоримо доказателство как мъртвите могат да се завръщат. Това не означава, че смятам пророците за истински святи. Знам само, че се връщат на годишнината от своята смърт. Появата на Откраднатия пророк винаги е доста плашеща, но най-лоша е Появата на Удавената пророчица. Самото и` очакване дори променя атмосферата в Чапман Фарм.

Не знам дали Удавената пророчица може да се материализира другаде освен във фермата, но знам, че тя и останалите още съществуват в отвъдното, и се боя да не я призова, като наруша забраната и разкажа за Появите.

Може да ме мислиш за луд, но казвам истината. УХЦ са зли и опасни, но друг свят съществува и те са открили път към него.

Кевин

8

Деветка на пета позиция:

Подтиква човека към въздаяния.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Два дни след като бяха поели случая „Еденсор“ и дълго бяха обмисляли как е най-добре да процедират, Страйк се обади на Робин от офиса. Робин имаше почивен ден и току-що бе пристигнала във фризьорския салон. Тя се извини на фризьорката, която едва беше взела ножиците, и отговори.

– Здравей, какво има?

– Прегледа ли всичките документи на Еденсор, които ти изпратих?

– Да – отвърна Робин.

– Мислих по темата и реших, че добра първа стъпка ще е да се сдобием с препис от регистъра по преброяване на населението и да установим кой е живял в Чапман Фарм през последните двайсет години. Ако можем да открием бивши членове на УХЦ, ще сме в състояние евентуално да сверим някои от твърденията на Пърбрайт относно случвалото се там.

– Има достъп до регистрите по преброяване само назад до 1921 година – посочи Робин.

– Знам – отговори Страйк, който бе проверил сайта на Националния архив – и тъкмо затова ще черпя Уордъл къри тази вечер. Искаш ли да дойдеш? Дадох му някои сведения за онзи мошеник, дето плаща за всичко с фалшиви десетачки, а в замяна той обеща да ме снабди с пълния полицейски доклад за стрелбата срещу Пърбрайт. А ще го черпя къри, за да го размекна, защото искам в допълнение той да ни снабди с препис от регистъра.

– Съжалявам, не мога да дойда – каза Робин. – Райън е взел билети за театър.

– А… – промърмори Страйк и посегна към вейп устройството си. – Е, добре, рекох да попитам за всеки случай.

– Съжалявам – повтори Робин.

– Няма проблем, днес си в почивка – каза Страйк.

– Всъщност тъкмо се каня да се подстрижа – съобщи Робин от желание да покаже, че все пак работи по случая, та макар и да не може да отиде на срещата с контакта на Страйк от полицията.

– Така ли? На какъв цвят се спря?

– Не знам – отвърна Робин. – Тъкмо сядам.

– Ами добре. Исках още да те питам дали можеш да дойдеш у Прудънс утре вечерта. На драго сърце е готова да ти услужи с дрехи.

Освен ако Мърфи не е купил шибани билети за опера, разбира се.

– Ще бъде чудесно. Къде живее тя? – попита Робин.

– В Стробъри Хил. Ще ти пратя адреса в съобщение. Ще трябва да се срещнем там, до пет ще наблюдавам Голямата стъпка.

След като се разбраха, Страйк затвори и остана намръщен, като всмукваше дълбоко от вейп устройството си. Мисълта, че Мърфи е купил билети за театър, го потискаше; това предполагаше опасна степен на усилие от негова страна. След осем месеца връзка полицаят би трябвало да спре да се преструва, че предпочита да гледа пиеса, вместо да се наслади на прилична вечеря, последвана от секс. После се надигна от двойното съдружническо бюро и отиде във външната стая, където офис мениджърът Пат пишеше нещо на клавиатурата. Очевидно бе чула част от разговора с Робин през отворената врата, защото попита, захапала както винаги електронната цигара.

– Защо го нарече Голямата стъпка?

– Ами защото на такова прилича – отвърна Страйк, докато пълнеше чайника.

Въпросният човек беше заможен собственик на софтуерна компания, чиято съпруга го подозираше, че посещава сексуални труженички. След като бе принуден да сподели с него препълнен асансьор при последното си наблюдение, Страйк можеше да свидетелства, че обектът му беше не само извънредно висок, космат и запуснат, но и миришеше, сякаш душът му е далечен спомен.

– Интересно как брадите идват и си отиват – отбеляза Пат, без да престава да трака по клавиатурата.

– Получава се чрез процес, наричан бръснене – каза Страйк и се пресегна за чаши.

– Ха-ха – промърмори Пат. – Говорех за мода. Бради, бакенбарди, такива неща.

Страйк бе споходен от нежелания образ на Малкълм Краудър, седнал край огъня на открито във Форджман Фарм: Краудър имаше малка дъщеря и я насърчаваше да глади мустаците му.

– Искаш ли чаша чай? – попита той и прогони спомена.