Отприщен гроб

– Ако Брюстър не е искала да се разчува какво е видяла, защо го е нарисувала и го е пуснала в публичен форум?

– Не знам – разсеяно отвърна Робин. – Хората преживяват нещата различно. Може би за нея това е било начин да го изхвърли от себе си.

– По-добре би било да го изхвърли под формата на показания пред полицията, вместо да рисува и да хленчи пред Прудънс колко е нещастна.

– Не си справедлив – разпалено възрази Робин. – Говоря като човек, който преживя действителността в Чапман Фарм и…

– Не те виждам да си седиш на задника, отдадена на самосъжаление, или да решиш, че просто ще рисуваш картинки на онова, което си видяла…

– Аз бях там само четири месеца. Флора е останала пет години! Ти ми каза, че била лесбийка и била заставена да прави секс с мъже. Това са пет години практическо изнасилване. Даваш ли си сметка, че като нищо Флора може да е родила деца там и да е била принудена да ги остави, като са я изритали?

– А защо не се е върнала за тях?

– Ако е преживяла тотален нервен срив, както Хенри ти го е описал, може да е вярвала, че те са на най-безопасното за тях място, където ще израснат с одобрението на Удавената пророчица! Всички излизат оттам променени, дори онези, които на повърхността изглеждат добре. Мислиш ли, че Ниъм щеше да се омъжи за човек, достатъчно възрастен да ѝ бъде баща, ако семейството ѝ не е било съсипано от Църквата? Стремила се е към безопасност и бащинска фигура!

– Но ще си спокойна ли, ако Ниъм никога не узнае съдбата на майка си?

– Разбира се, че не – отвърна сърдито Робин, – само че не искам да ми тежи на съвестта, ако тласнем Флора Брюстър към втори опит за самоубийство!

Вече съжалил за тона си, Страйк каза:

– Виж, не исках да…

– Не казвай, че не си искал да ме разстройваш – процеди Робин през стиснати зъби. – Мъжете винаги така казват, когато… Аз съм гневна, не тъжна. Ти не разбираш. Не знаеш какво причинява това място на хората. А аз знам и…

Телефонът на Страйк отново звънна.

– По дяволите – каза той. – Абигейл Глоувър. Трябва да отговоря.

Робин отклони поглед към минаващото движение със скръстени пред гърдите ръце. Страйк прие обаждането и включи на високоговорител, така че и тя да чува.

– Здравей.

– Здравей – отвърна Абигейл. – Получих съобщението ти за медиите.

– Съжалявам, че бях приносител на лоши вести, но както обясних, не мисля, че има непосредствена…

– Искам да те попитам нещо – прекъсна го Абигейл.

– Казвай.

– Баз Саксън идва ли да те види?

– Ъъ… да – призна Страйк, като реши, че искреността е най-добрата политика.

– Този гадняр!

– Той лично ли ти го каза, или…?

– Проклетият Патрик ми каза! Наемателят ми. До гуша ми дойде. Казах на Патрик да си обира крушите от апартамента ми. За тях всичко това е шибана игра, мръсниците им недни – добави тя и Страйк долови зад гнева ѝ, че е разстроена. – Не мога да ги търпя вече с тяхното проклето риалити шоу.

– Според мен нов наемател е добър ход.

– И какво ти каза Баз? Че чукам всичко, дето мърда, само него не, така ли?

– Във всеки случай видя ми се твърде озлобен – отвърна Страйк. – Но като така и така си на линия, ще ми отговориш ли на някои въпроси?

– Не бива…

Гласът ѝ бе удавен в шум, когато покрай спрелия ландроувър минаха два грамадни камиона.

– Прощавай – повиши глас Страйк. – На М4 съм, не те чух.

– Казах, че не бива да вярваш на повечето, което негодникът говори за мен, освен че го заплаших. Защото наистина го заплаших. Изпила бях няколко питиета, а той се натрапи на мен и Даръл, едно момче от фитнеса ми, и аз си изпуснах нервите.

– Разбираемо – отвърна Страйк. – Но когато си казала на Саксън, че в Църквата имат оръжие, това да го подплашиш ли беше, или истина?

– Да го подплаша – отвърна Абигейл. След кратко колебание добави: – Но може би… Може и да не са били истински. Не бих се заклела в съд, че точно това съм видяла.

– Значи все пак видя оръжие или оръжия?

– Да. Ами.. на такова приличаха.

Сега Робин обърна глава към телефона на Страйк в ръката му.

– Къде бяха тези оръжия? – попита Страйк.

– При Мадзу. Един ден отидох в офиса ѝ да ѝ кажа нещо и видях сейфа отворен, а тя затръшна вратата. Приличаха на два пистолета. Тя е много особена по отношение на Чапман Фарм, казах ти. То е като нейно частно кралство. Разправяше как дошла полицията още когато братята Краудър били там. И като видях оръжията, си помислих, че тя няма да се остави да я заловят пак… Но не знам, може да не са били истински. Зърнах ги само за секунда.

– Аз ти благодаря – каза Страйк. – И след като си на линия, искам да попитам…

– Баз ти е казал за моя кошмар, така ли? – попита Абигейл глухо.

– Да, но не за това щях да те питам. И нека го подчертая, фактът че ти и приятелката ти сте се опитали да предотвратите бой с камшик говори много повече…

– Не го прави – прекъсна го Абигейл. – Недей… Негодници. Нямам право дори да държа собствените си кошмари за себе си.

– Оценявам…

– О, разкарай се – тросна се Абигейл. – Просто се разкарай. Не можеш да „оценяваш“. Ти нищо не знаеш.

Страйк отгатна, че тя плаче. Между накъсаните звуци в телефона и ледения поглед от съдружничката му никак не се чувстваше добре.