Отприщен гроб

– Няма нужда да ме оскърбяваш – подхвърли Страйк и отново посегна към кафето. – Можехме да имаме красиви мигове с него, ако не го бях халосал с онези ножици за тел.

96

Наказанието никога не е самоцел,

а служи да възстанови реда.

„Идзин“, или „Книга на промените“

– Мамка му – изруга Страйк.

Малко повече от два часа бяха изминали, откакто с Робин бяха разрешили спора си, когато пристигнаха на Оуклийз Роуд в Торнбъри и завариха дома на Кари Къртис Удс празен. Скромната, но добре поддържана къща, която делеше морава без ограда със съседната, неин сиамски близнак, почти не се отличаваше от всяка друга наоколо освен с леките вариации в оформлението на входната врата.

– И кола няма – отбеляза Страйк, като гледаше празната алея отпред. – Но те твърдо са се върнали от ваканцията. Проверих Фейсбук страницата, преди да тръгна сутринта. Тя документира буквално всяко движение на семейството.

– Може да е отишла да напазарува, ако току-що са се върнали от чужбина.

– Може би – съгласи се Страйк, – но ще привлечем ненужно внимание, ако висим тук твърде дълго. При това застрояване на квартала малко остава незабелязано.

Навсякъде, където се обърнеше, имаше прозорци, а равните морави пред къщите не предлагаха никакво прикритие. Античният ландроувър също биеше на очи сред всичките коли семеен тип.

– Какво ще кажеш да идем да хапнем и да се върнем след около час?

Така че седнаха в колата и отново потеглиха.

Градът беше малък и те стигнаха до главната улица за минути. Тук не цареше чак такова еднообразие, имаше различно големи магазини и пъбове, някои боядисани в пастелни цветове или със старомодни тенти над тях. Накрая Робин паркира пред пъб „Молтхаус“. Интериорът се оказа модерен, просторен, с бели стени, със сив кариран килим и също такава тапицерия на столовете.

– Твърде рано било за обяд – съобщи умърлушено Страйк, като се върна от бара с две пакетчета фъстъци, безалкохолна бира за себе си и доматен сок за Робин, която седеше до еркерен прозорец, гледащ към улицата.

– Няма значение – отвърна тя. – Погледни си телефона. Баркли току-що ни изпрати съобщение.

Страйк седна и извади телефона си. Сътрудникът бе разпратил на всички в агенцията съобщение от една дума – ОПАНДИЗЕН, и линк към новинарско съобщение, което Страйк отвори.

Робин се разсмя, като видя как на лицето на партньора ѝ се изписва ликуване. Репортажът бе кратък и със заглавие СЕНЗАЦИОННО: АРЕСТУВАН Е ЛЮБИМ НА ТАБЛОИДИТЕ ЧАСТЕН ДЕТЕКТИВ.

Мичъл Патерсън, който бе оневинен в скандала за подслушване на телефоните на „Нюз Интернешънъл“ през 2011 година, е арестуван по обвинение в нелегално подслушване на офиса на виден адвокат.

Страйк се разсмя така гръмко, че присъстващите в пъба обърнаха глави към него.

– Отлично, мамка му! – възкликна. – Сега вече мога да уволня Литълджон.

– Не оттук – предупреди Робин.

– Не – съгласи се Страйк, – не би било особено дискретно. – Има бирария с градина, да го направим там.

– Моето присъствие нужно ли е? – усмихна се Робин, но вече събираше чашата си, фъстъците и ръчната си чанта.

– Не ми съсипвай момента! – шеговито я смъмри Страйк и двамата излязоха от пъба. – Баркли би платил добри пари да чуе това.

След като се настаниха на пейки край боядисана в кафяво маса, Страйк позвъни на Литълджон и отново превключи на високоговорител.

– Здрасти, шефе – бяха първите думи на Литълджон. Започнал бе да нарича Страйк „шефе“, откакто той го изобличи като подставено лице в агенцията. Оптимистичният тон на двуличния сътрудник подсказваше, че още не е узнал за арестуването на Патерсън, и удоволствието на Страйк от предстоящото се засили още повече.

– Къде си в момента? – попита го.

– Следя Младия любовник – отвърна Литълджон. – На „Пал Мал“ сме.

– Мич да ти се е обаждал тази сутрин?

– Не – каза Литълджон. – Защо?

– Арестуван е – съобщи Страйк.

От телефона на Страйк не се чу човешка реч, макар да се долавяше фоновият шум от лондонския трафик.

– Там ли си още? – попита Страйк със злобничка усмивка.

– Да – отвърна с пресипнал глас Литълджон.

– Така че ти си уволнен.

– Ти… какво? Не можеш… каза, че ще ме задържиш…

– Казах, че ще си помисля – поправи го Страйк. – Помислих си и реших, че можеш да вървиш на майната си.

– Гадина такава – процеди Литълджон. – Ти, негоднико…

– Правя ти услуга, като се замислиш – продължи Страйк. – Ще ти трябва много свободно време сега, когато полицията се обърне към теб да им сътрудничиш в разследването.

– Мръсник такъв… проклетник… Аз щях да… Имах нови неща за случая ти с УХЦ…

– Не се съмнявам – отвърна Страйк. – Сбогом, Литълджон.

Той затвори, взе бирата си и отпи дълга глътка, като си пожела да не беше безалкохолна, после остави чашата. Робин се смееше, но поклати глава.

– Какво? – попита я ухилен Страйк.

– Късмет, че нямаме отдел „Човешки ресурси“.

– Той е сътрудник, дължа му единствено заплащане в брой… не че ще получи такова.

– Би могъл да те съди за това.

– А аз бих могъл да кажа в съда, че е пуснал змия през процепа за поща във вратата на Таша Мейо.