Отприщен гроб

– Има линкове към няколко уебсайта, изброяващи всички „отрепки“, използвани за атакуване на благородни благотворителни каузи. Кевин Пърбрайт, семейство Грейвс, Шийла Кенет и трите деца на семейство Дохърти. Твърди се, че двамата Грейвс лишавали от грижи и подлагали на тормоз сина си Алегзандър, Шийла измъчвала мъжа си, а Дохърти били пияници и безделници. Споменава се и че Кевин Пърбрайт посягал сексуално на сестрите си.

– Защо им е да нападат Кевин сега?

– Вероятно се тревожат, че сме разговаряли с него преди смъртта му. Не са си правили труда да очернят Джордан Рийни, той сам е свършил това, а също така не са плюли и срещу Абигейл Глоувър. Вероятно Уейс предпочита да не привлича вниманието на медиите към факта, че родната му дъщеря е избягала от Църквата на шестнайсетгодишна възраст. Има опасност обаче медиите да проявят засилен интерес към посочените хора, затова реших, че е по-добре да ги предупредя.

– Те как го приеха?

– Шийла се разстрои, а Ниъм май вече съжалява, че е разговаряла с нас.

– О, не – отрони тъжно Робин.

– Тревожи се как ще се отрази това на брат ѝ и сестра ѝ. Полковник Грейвс ми заяви как иска „да ги отстреля мигом в пресата“, но му обясних, че схватка в медиите само ще привлече повече внимание към изнасяните гадости и че действам по въпроса по съдебен път. Той се зарадва, че ще разговаряме с Чери/Кари. Колкото до Абигейл, не знам настроенията ѝ, защото не ми вдигна.

Телефонът на Страйк зазвъня. Той го извади от джоба си и видя непознат номер.

– Ало?

– Обажда се Никълъс Делоней – изрече хладен глас с аристократичен изговор.

– Здравейте – каза Страйк, включи на високоговорител и беззвучно изрече към Робин „зетят на Грейвс“. – Простете за шума, ние сме…

– На път, за да разговаряте с Чери Гитинс – допълни Делоней. – Да, тъстът ми ме осведоми. Очевидно не сте чули и една дума от онова, което жена ми ви е казала в имението.

– Изслушах всички думи на жена ви.

– И все пак сте решен да предизвикате суматоха.

– Не, решен съм да си върша работата.

– А последствията да вървят по дяволите, така ли?

– Тъй като не мога да предскажа последствията…

– Последствията, които бяха напълно предсказуеми, са в проклетия интернет! Мислите ли, че искам децата ми да прочетат какво се пише за семейството на майка им, за тяхното семейство?

– Вашите деца често ли издирват в Гугъл моята агенция или УХЦ?

– Вие вече сте признали, че изцяло заради вас се очаква медиите да се активират към…

– Това е вероятност, не очаквано събитие.

– Във всеки момент, в който тези клеветнически лъжи присъстват онлайн, има риск журналисти да ги видят!

– Господин Делоней…

– Обръщението е „подполковник Делоней“!

– О, моите извинения, подполковник, но тъстът и тъща ви…

– Те може и да са се съгласили с това, но аз и Филипа не сме!

– Учуден съм, че трябва да го кажа на човек с вашия ранг, но вие не фигурирате в тази йерархия, подполковник.

– Аз съм замесен, семейството ми е замесено и имам правото…

– Отговарям само пред клиента си, а моят клиент иска истината.

– Чия истина? Чия?!

– Нима има повече от една? – учуди се Страйк. – Май трябва да се допитам до философския речник.

– Проклета самодоволна маймуна! – викна Делоней, а Страйк ухилен прибра телефона в джоба си.

– Защо пък те нарече маймуна? – попита със смях Робин.

– Жаргон за военната полиция – поясни Страйк. – И пак е по-добро от нашето нарицателно за флота.

– Какво беше то?

– Мастии – отвърна Страйк.

Той погледна към задната седалка и видя там пазарски плик.

– Няма бисквити – предупреди Робин, – защото каза, че още си на диета.

Страйк въздъхна и издърпа плика отпред да извади термоса с кафе.

– Делоней наистина ли е толкова ядосан само заради децата си? – попита Робин.

– Нямам представа. Може би. Не виждам защо с жена му още не са им казали какво се е случило. Подобни лъжи винаги се връщат да те ухапят по задника.

Пътуваха в мълчание няколко минути, после Робин попита:

– Вече говори ли с Мидж за изпращането ѝ под прикритие в клиниката на Джоу?

– Не – отвърна Страйк, който си наливаше кафе. – Исках да го обсъдя с теб предвид тези щуротии в Уикипедия. Според мен трябва да приемем, че Църквата ще се опита да идентифицира всичките ни оперативни служители. А и поглеждала ли си в уебсайта на клиниката на Джоу? Знаеш ли колко струва дори тридневен престой там?

– Да – отговори Робин.

– Дори да не са идентифицирали Мидж като наш агент, не съм сигурен, че тя би се вписала успешно там. Няма вид на жена, готова да пръсне пари за шарлатански процедури.

– Кои точно процедури наричаш шарлатански?

– Рейки – отвърна Страйк. – Знаеш ли какво е това?

– Да – усмихна се Робин, наясно с антипатията на съдружника ѝ към всичко, намирисващо на мистицизъм. – Човекът си слага дланите върху теб за изцеление на енергията ти.

– За изцеление на енергията ти – присмехулно изсумтя Страйк.

– Една моя стара съученичка го е изпробвала. Каза, че усетила топлина да се разлива в цялото ѝ тяло там, където минали ръцете, и после изпитала невероятен покой.

– Кажи ѝ, че ако ми изръси пет стотачки, лично ще ѝ напълня термофор с топла вода и ще ѝ налея джин.

Робин се разсмя.