Отприщен гроб

– И как приключи той?

– Казаха ми, че за момента нямат други въпроси – отвърна Робин. – Мисля, че жената полицай ми повярва, но за Хардинг не съм сигурна. Все се връщаше на едни и същи неща, опитваше се да ме накара да си променя историята, в един момент стана доста нападателен. Попитах ги няма ли някой от полицията да се върне във фермата, за да издирят истинския Джейкъб, но очевидно сега, като съм заподозряно лице, не пожелаха да ми отговорят. Какво ли са направили двамата Уейс с това дете? Ами ако…?

– Ти стори за Джейкъб всичко, което можа – поклати глава Страйк. – Дано си разтревожила полицията достатъчно, та да ги подтикнеш към повторен обиск. Яж си чипса.

Робин разкъса едно от пакетчетата и изпълни каквото ѝ бе поръчано.

– Аз вече знаех, че от Църквата са ни идентифицирали – каза Страйк. – Преди малко ми се обади Фъргюс Робъртсън. Очевидно от УХЦ са редактирали страницата ми в Уикипедия.

– О, не – промълви Робин.

– Беше неизбежно. Някой е открил онзи пластмасов камък, а Тайо успя добре да ме огледа при оградата, преди да го фрасна. Сега трябва да се опитам да огранича щетите.

– Прочете ли какво пишат в Уикипедия за теб?

– Още не, нямах време, но Робъртсън ми даде представа в какъв дух е. Може да се наложи да поискам свалянето на текста по съдебен път. Всъщност дори знам към кого да се обърна за съвет.

– Кой е той?

– Андрю Хонболд, адвокат на Короната. Партньорът на Бижу.

– Мислех, че вие с Бижу сте…

– Боже мой, не, тя е някаква проклета откачалка – отвърна Страйк, забравил как се бе престорил, че още се вижда с Бижу, когато с Робин бяха във „Фелбриг Лодж“. – Хонболд е благоразположен към мен в момента и специализира тъкмо в оклеветяване…

– Благоразположен е? – озадачи се Робин. – Макар че ти…

– Той смята, че с Бижу просто сме седнали веднъж-два пъти на по питие, а тя няма да опровергае това, особено сега, когато е бременна от него.

– Ясно – отрони Робин, зашеметена от тази нова информация.

– Мърфи успя ли да си изтегли полета напред? – попита Страйк, като се надяваше на обратното.

– Не, не е намерил по-ранен, така че пристига в неделя – отвърна Робин.

– И няма да възрази да пътуваш в понеделник с мен до Торнбъри, така ли?

– Не, разбира се. – Робин разкъса второ пликче с чипс. – Той самият е на работа в понеделник. А и току виж ме зарязал, като научи, че са ми предявени обвинения в тормоз над деца.

– Няма да ти предявят обвинения – отсече Страйк.

Лесно ти е да го кажеш, помисли си разтърсената Робин, но на глас каза:

– Е, надявам се да не се случи, защото днес следобед научих, че ще ставам леля на още двама племенници. Дано не ми бъде забранено дори да ги зърна…

95

Начинанието изисква предпазливост… тъмната природа

на настоящата линия предполага, че се знае как да бъде

запушена устата на онези, които биха се обадили с предупреждение.

„Идзин“, или „Книга на промените“

За огромно облекчение на Робин, родителите ѝ си тръгнаха за Йоркшър в неделя по обед. Това ѝ даде възможност най-после да приключи доклада за Чапман Фарм, който подготвяше за Страйк. Сега той ѝ изпрати подобен документ, предоставящ ѝ всичката информация, открита от него в нейно отсъствие. Робин още го четеше, когато Мърфи пристигна директно от летището.

Забравила бе не само колко е хубав, но и колко е добър. Макар Робин да се бе помъчила да загърби настоящите си тревоги, та срещата им да е щастлива, въпросите на Райън, слава богу, поне задавани без нотки на упрек и негодувание като при майка ѝ, изтръгнаха далеч повече информация от тази, която Линда бе получила за дългия престой на дъщеря ѝ в Чапман Фарм. Робин разправи на Мърфи и за случилото се при разпита от полицаите Хардинг и Хан.

– Ще узная какво става там – обеща Мърфи. – Не се тревожи.

С леко замаяна глава – алкохолът я хващаше по-бързо след дългия период на въздържание и при силно намаленото ѝ тегло – Робин влезе в спалнята. Беше купила кондоми преди пристигането на Райън, след като през последните четири месеца ѝ бе наложено прекъсване на противозачатъчните хапчета. Сексът, който в Чапман Фарм бе постоянна заплаха, а не удоволствие, бе също като виното – добре дошло отпускане, и временно премахна тревожността ѝ. Докато лежеше после в прегръдката на Мърфи с леко замъглен мозък от алкохола и непрестанната умора, усещана след завръщането ѝ в Лондон, той приближи уста до ухото ѝ и промълви:

– Осъзнах нещо, докато те нямаше. Обичам те.

– И аз те обичам.