Отприщен гроб

Действат скрити сили, събиращи заедно онези,

на които е писано да са заедно.

Трябва да се поддадем на това привличане;

тогава няма да правим грешки.

„Идзин“, или „Книга на промените“

На Страйк му отне час да стигне до полицейския участък, в който бе отведена Робин. Когато намали и затърси къде да паркира, отмина трима души, които май се караха пред квадратната каменна сграда. Щом откри място да остави колата си и тръгна към участъка, разпозна, че тримата са Робин и родителите ѝ.

– Страйк – изрече Робин с облекчение, когато го забеляза.

– Здравейте – подаде Страйк ръка към Майкъл Елакот, висок мъж с очила с рогови рамки. – Простете, че не вдигнах по-рано. Бях насред нещо спешно.

– Какво се случи? – попита Робин.

– Двамата Франк се задействаха. А тук какво…?

– Каним се да отведем Робин у дома – каза Линда. – Много ѝ се събра, тъй че…

– За бога, мамо – Робин отблъсна ръката на Линда, която я хвана над лакътя. – Налага се да разправя на Корморан за случилото се.

– Ами може да дойде в апартамента – каза Линда, сякаш бе благоволение, каквото Страйк не заслужаваше.

– Естествено, че може да дойде в моя апартамент – отвърна Робин с все по-силно раздразнение към майка си. – Само че няма да стане така. С него ще идем за по питие. Вземете моите ключове.

И тя ги натика в ръцете на баща си.

– Може да хванете такси, а мен Корморан ще ме докара. А, ето там едно такси.

Робин вдигна ръка и черното такси намали.

– Предпочитам… – подхвана Линда.

– Отивам да пийна нещо с Корморан! Знам, че си разтревожена, мамо, но нищо не можеш да направиш по въпроса. Аз трябва да уредя нещата.

– Не можеш да виниш майка си, че се притеснява – намеси се Страйк, но по леденото изражение на Линда схвана как опитът му да я умилостиви е бил неуспешен.

След като успя да натовари родителите си в таксито, Робин изчака колата да се отдалечи, преди да въздъхне шумно от облекчение.

– Не е за вярване.

– Честно казано…

– Имам наистина голяма нужда от питие.

– Ей там има пъб, току-що минах покрай него – каза Страйк.

– Ти куцаш ли? – попита Робин, когато тръгнаха.

– Добре съм, малко си усуках коляното, като удрях Франк Едно.

– О, боже, да не би…

– Всичко е наред, от полицията вече трябва да са ги прибрали. Мейо е в безопасност… Кажи ми какво се случи в участъка.

– Първо ще ми трябва алкохол – каза Робин.

Пъбът беше препълнен, но малка ъглова маса се освободи минута след влизането им. Едрото тяло на Страйк, винаги полезно в такива случаи, блокира други желаещи да я заемат преди Робин.

– Какво ти се пие? – попита я той, когато тя се отпусна на пейката.

– Нещо силно. И ми вземи чипс, моля те. Тъкмо се канех да ям пица, когато дойдоха от полицията. От ранния следобед не съм хапнала нищо.

Страйк се върна на масата след пет минути с чисто двойно уиски, бира за себе си и шест пакетчета чипс със сол и оцет.

Робин му благодари сърдечно и посегна към чашата си.

– Разправяй сега какво стана – подкани Страйк и се настани на неудобното малко столче, но Робин бе гаврътнала половината от чистото уиски толкова бързо, че се задави и кашля цяла минута, преди да може да заговори.

– Прощавай – избъбри с насълзени очи. – И така, от полицията в Норфък са били във фермата. Джонатан и Мадзу били напълно смаяни откъде накъде полицията иска да претърсва мансардния етаж на фермерската къща, но ги завели там…

– И нямало следа от Джейкъб – направи догадка Страйк.

– Позна. В крайната стая имало само стари куфари. Претърсили целия горен етаж, но него го нямало там и когато полицаите попитали къде е Джейкъб, Джонатан казал: „О, Джейкъб ли ви трябва?“ и ги завел при него… само дето не бил Джейкъб.

– Показали са им съвсем друго дете?

– Именно. Той отговарял на името Джейкъб и им казал, че една лоша жена, която се казвала Робин…

– Използвал е истинското ти име?

– Да – отвърна омърлушена Робин. – Вивиън трябва да се е разприказвала. Един ден реагирах инстинктивно на повикване „Робин“ и обясних, че ми е прякор. Сигурна съм, че на момента тя ми повярва, но вероятно… Както и да е, фалшивият Джейкъб казал на полицаите, че съм го отвела в банята и… съм правила разни неща с него.

– Какви неща?

– Накарала съм го да си свали панталоните и да ми покаже пишлето си. Казал, че като не пожелал да го направи, съм го ударила по главата.

– Мамка му… – промърмори Страйк.

– И това не е всичко. Изкарали двама възрастни, които свидетелствали, че съм била груба с децата във фермата и все съм се опитвала да ги отведа някъде насаме. От полицията не пожелаха да ми кажат кои са, но аз им заявих, че ако са били Тайо и Бека, те имат основателна причина да бъда инкриминирана за тормоз над деца. Обясних, че съм била там, за да разследвам Църквата. Останах с усещането, че Хардинг… това беше мъжът… ме взе за наперена, предвид че съм от нашата агенция.

– Има си причини за това – каза Страйк. – Патерсън е стар приятел на Карвър, както научих от Литълджон. В полицията записваха ли разпита?

– Да.