Отприщен гроб

– Аз съм актриса – засмя се Таша с изтънял глас. – Ще се престоря, че някой всеки момент ще извика „Стоп камера“.

– Аз ще съм този – каза Страйк. – Добре, дай ми пак Мидж.

Когато Таша го направи, Страйк каза:

– Искам сега да излезеш сама от залата, да влезеш в задънената улица и да заемеш добра наблюдателна позиция зад вана им, но някъде, където те да не могат да те виждат, докато не стане напечено. Искам това заснето, в случай че не бъде уловено от охранителните камери.

– Не може ли Баркли да направи това, а аз да…?

– Какво казах току-що?

– Ясно – отвърна намусено Мидж и затвори.

Страйк зави по улицата, на която беше фитнес залата на Таша, паркира и се обади на Баркли.

– Тръгни така, че да вървиш срещу Таша, когато те ѝ се нахвърлят. Аз ще съм зад нея. Ще ти съобщя, когато тя поеме нататък.

– Добре – отвърна Баркли.

Страйк гледаше как Мидж излиза от фитнес залата в падащия сумрак. Едва различаваше Баркли от другата страна на улицата. Изчака, докато двамата се изгубиха от поглед, после излезе от беемвето и позвъни на Таша.

– Тръгни към изхода, но не се показвай, докато не ти кажа. Ще съм точно зад теб, а Баркли ще е отпред. Престори се, че пишеш съобщение. Мидж вече е зад вана им. Избрали са място, където не би трябвало да видят никого от нас да се приближава.

– Добре – отвърна притеснено Таша.

– Е, това е – каза Страйк, вече на петнайсет метра от входа на фитнес залата. – Тръгвай.

Таша се показа от залата със сак през рамо и глава, сведена към телефона. Страйк я последва, като поддържаше късо разстояние между себе си и актрисата. Телефонът му иззвъня отново: той го извади, отказа обаждането и го тикна отново в джоба си.

Таша приближаваше към улицата без изход. Когато мина под улична лампа, Страйк чу вратите на вана да се отварят.

Мъжете с маски хукнаха и онзи отпред държеше голям чук в ръката си в ръкавица. Страйк затича и чу Баркли да виква: „Ей!“, а Таша да изпищява.

Викът на Баркли накара онзи с чука да се спре – ръцете на Страйк отзад вече бяха на раменете на Таша и той я бутна настрани, при което нелепото оръжие не я уцели с цял метър; Страйк също го избегна, лявата му ръка, свита в юмрук, удари брадичката на мъжа под вълнената тъкан толкова силно, че жертвата му нададе писклив крясък и падна заднешком на тротоара, където за момент остана неподвижен с разперени като на Христос ръце.

– Стой си така – изръмжа му Страйк и го фрасна пак, когато оня понечи да се изправи.

Човекът на Баркли бе стиснал шотландеца през кръста в безплоден опит да избегне ударите му, но докато Страйк наблюдаваше, краката на Франк Две поддадоха.

– Претърси вана – подвикна Страйк на Мидж, която дотича от скришното си място, като още държеше телефона високо вдигнат и записваше. – Виж дали няма белезници… Стой си долу! – добави и пак удари първия брат в главата.

– Ти също! – кресна Баркли на неговия Франк, защото той посегна да го удари в топките и като отплата получи ритник в диафрагмата.

– О, боже мой – промърмори Таша, която бе вдигнала чука. Премести поглед от стенещата жертва на Баркли, заела позиция на зародиш, към неподвижната на Страйк. – Ти да не го… В безсъзнание ли е?

– Не – отвърна Страйк, защото току-що бе видял мъжа с маската да променя леко позата си. – Преструва се, глупакът. Това се нарича правомерно употребена сила, гадняр – добави към проснатата фигура, а Мидж дотича с няколко чифта белезници от черна пластмаса.

– Може и да не се наложи сами да повикаме полиция – подхвърли Баркли, като погледна към човек, разхождащ кокер шпаньол, застанал като закован и наблюдаващ сцената.

– Още по-добре – отвърна Страйк, който събра китките на своя борещ се Франк, вече спрял да се прави на изгубил съзнание. Като свърши това, смъкна маската му и разкри познатото високо чело и оредяла коса. – Е, не мина както очаквахте, а? – каза му.

Мъжът проговори с неочаквано силен глас:

– Искам да се видя със социалния си работник!

С тези си думи изненада Страйк и го накара да прихне в смях.

– Ето те и теб, тъпчо – каза Баркли на своя човек, след като му беше поставил белезници и му свали маската, в който момент по-младият брат се разплака.

– Нищо не съм направил. Не разбирам.

– Я се гръмни бе – каза му Баркли, после се обърна към Страйк. – Браво, добра работа с краката. Особено за човек, дето е само с един.

– Благодаря – каза Страйк. – Хайде да… – Мобилният му телефон отново зазвъня. – Да му се не види, някой не спира да ми звъни… Какво?! – отговори ядосано на обаждането от непознатия номер.

Баркли, Мидж и Таша видяха как лицето на Страйк се изопна.

– Къде? – попита. – Добре… Тръгвам веднага.

– Какво се е случило? – попита Мидж, когато Страйк затвори.

– Беше бащата на Робин. Отведена е за разпит.

– Какво?!

– Ще се справите ли без мен с тези двамата до идването на полицията?

– Да, разбира се, нали имаме чук – отвърна Мидж и го взе от ръцете на Таша.

– Да бе – промърмори Страйк. – Ще ви известя веднага щом разбера какво става.

Обърна се и пое по улицата бързо, колкото му позволяваше пулсиращото дясно коляно.

94