Отприщен гроб

– Разбира се, ако е бил той, Рийни би могъл да се оправдава пред съда, че е бил принуден да го направи – каза Страйк. – Ако в Църквата наистина имат оръжие, някой би могъл да се е тренирал на тези хлапета със свинските маски и да ги е заставял да го вършат. Но мога да си представя защо Рийни не желае този епизод да придобие публичност. Изнасилвачите и педофилите са на дъното на престъпния свят дори сред закоравелите престъпници. Във всеки случай – каза Страйк, спомнил си малко късно, че от него не се очаква да насърчава съдружничката си да се фокусира върху насилие и принуда, а да я окуражава да мисли за приятни неща, – иди си хапни сладкиши, гледай филм с майка си. Това ще я зарадва.

– Сигурно ми е скрила някъде лаптопа, докато говоря с теб. Ще ти съобщя, ако от полицията ми се обадят за Джейкъб.

– Да, направи го. Но междувременно…

– Сладкиши и романтични комедии – въздъхна Робин. – Добре де.

92

Силата на нисшите духом расте.

Опасността до човека приближава,

вече има ясни индикации.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Облекчена от перспективата да се върне към разследването в понеделник, Робин се качи на асансьора към апартамента си. В дневната тихо затвори лаптопа с намерение да поднови работата си, когато родителите ѝ заспят на опънатия диван, после прие от майка си чаша чай и шоколадов еклер.

– Какво искаше той? – попита Линда, като се настани на канапето.

– Да ми каже да го раздавам спокойно и да ям сладкиши, та и той да е доволен.

– Е, какво, Райън ще се прибере ли в…?

– Следващата неделя, ако не хване по-ранен полет – отвърна Робин.

– Ние харесваме Райън – заяви Линда.

– Радвам се – отвърна Робин, като се престори, че не е доловила неизреченото „но не и Страйк“.

– Много старателно ни държеше в течение – добави Линда отново с подтекст „за разлика от Страйк“. – Мислиш ли, че той би искал деца?

О, за бога!

– Нямам представа – излъга Робин. В действителност Райън бе дал ясно да се разбере, че иска деца.

– Винаги пита за Анабел – с топлота отбеляза Линда, като имаше предвид племенницата на Робин. – Всъщност имаме новини. Джени отново е бременна.

– Чудесно! – възкликна Робин, която харесваше снаха си, но се почуди защо тази информация е премълчана пред нея чак досега.

– А също и… – продължи Линда и пое дълбоко дъх – приятелката на Мартин е бременна.

– Та аз дори не знаех, че има приятелка – учуди се Робин. Мартин, по-малкият от нея, бе единственият, останал да живее при родителите им, и някак не успяваше да се задържи дълго на една и съща работа.

– Заедно са само от три месеца – поясни Линда.

– Тя какво представлява?

Линда и Майкъл се спогледаха.

– Ами… – рече Линда и тази едничка дума излъчваше неодобрение.

– Обича да си пийва – подхвърли Майкъл.

– Казва се Кармен – съобщи Линда.

– Мартин доволен ли е за бебето?

– Нямаме идея – отвърна Линда.

– Е, това може да го вкара в пътя – коментира Робин, която не бе убедена, но предпочете да покаже оптимизъм пред родителите си.

– И аз това казах – обади се Майкъл. – Говори как искал да си извади лиценз за шофиране на камион на дълго разстояние.

– Винаги е обичал шофирането – кимна Робин, решена да не споменава колко пъти Мартин се бе отървавал на косъм от катастрофа пиян зад волана и изпълнен със самоувереност.

– Иска като теб да има свидетелство за висша шофьорска квалификация – каза баща ѝ.

Робин бе изкарала въпросния курс през месеците след изнасилването, сложило край на университетската ѝ кариера. Тогава командването на превозно средство ѝ бе върнало усещането за безопасност и контрол. Робин се почувства облекчена, че ѝ е предложена тема за разговор, и заприказва за стария ландроувър и дали ще мине през следващия преглед за външен вид.

Следобедът мина относително мирно, защото Робин откри документален филм по телевизията, който, за щастие, събуди интереса и на двамата ѝ родители. Умираше от нетърпение да се върне към лаптопа си, но се боеше да не наруши крехкото спокойствие, тъй че остана загледана, без да осъзнава видяното, докато навън се стъмни и тя предложи да поръча да им доставят вечеря.

Пиците току-що бяха донесени, когато прозвуча звънецът на входната врата.

– Робин Елакот? – изрече мъжки глас с метална нотка, щом тя включи домофона.

– Да?

– Аз съм полицай Блеър Хардинг. Може ли да влезем?

– О, да, разбира се – отвърна Робин и натисна бутона, за да ги пусне през вратата долу.

– Защо те търси полицията? – разтревожи се Линда.

– Няма страшно, очаквах това посещение – успокои я Робин. – Дадох показания за нещо, на което станах свидетел в Чапман Фарм.

– Какво нещо?

– Мамо, не се безпокой – отвърна Робин. – Става дума за човек, който не получаваше нужните медицински грижи. От полицията казаха, че пак ще ме потърсят.

Вместо да бъде въвличана в още обяснения, Робин излезе на стълбищната площадка да изчака полицаите и се запита дали ще им се види много странно, ако помоли да разговарят по случая с Джейкъб долу в тяхната кола.