Отприщен гроб

– Неотдавна чух неподкрепено с нищо твърдение, че в Чапман Фарм е имало оръжие. Твърдението бе от втора ръка – призна Страйк – и източникът бе неособено заслужаващ доверие, така че трябва да се опитам да докажа това, но си остава фактът, че не е разумно да се подценяват контактите, които УХЦ си е създала през последните трийсет години. При обиска на фермата през осемдесет и шеста не са открити оръжия, но оттогава там е живял поне един отявлен престъпник. Нужен им е бил само човек, който е наясно откъде могат незаконно да се набавят оръжия, ако самият Уейс вече не го е знаел.

– Наистина ли мислите, че са убили Кевин заради онази книга? – попита сър Колин с известен скептицизъм.

– Не смятам, че книгата сама по себе си е била проблем, защото журналист, когото интервюирах, на име Фъргюс Робъртсън, вече е обвинявал УХЦ в почти всичко, твърдяно от Кевин: физически и сексуален тормоз, манипулации на съзнанието чрез уж свръхестествени явления. Църквата е погнала Робъртсън чрез адвокатите си, но той е още жив.

Кафето им пристигна.

– А какъв е бил тогава мотивът, ако не книгата? – попита сър Колин.

В последните седмици от живота си Кевин ви е казал, че сглобява неща от живота си. Неща, за които е смятал, че е потиснал надълбоко.

– Да… както ви казах, той ставаше все по-объркан и нестабилен. Дълбоко съжалявам, че не предложих повече подкрепа…

– Не вярвам, че каквато и да било подкрепа би предотвратила застрелването му. Според мен Кевин е сглобил нещо относно удавянето на Дайю. Църквата би могла да принуди издател да заличи някои непотвърдени обвинения, но вече са изпуснали шанса да подлагат Кевин на тормоз в ежедневието му. Ами ако сподели подозренията си с когото не бива?

– Но както сам казвате, всичко това са догадки.

– Наясно ли бяхте, че от „Патерсън“ не са ви предали всичката събрана информация, когато сте се отказали от услугите им?

– Не, не бях – отвърна сър Колин.

– У мен попадна техен разговор с Кевин, който са записали тайно пет дни преди той да бъде застрелян. Мърлява работа е, повечето от онова, което казва, изобщо не се чува, затова не са ви го и дали. На записа Кевин споделя с агента на Патерсън, че възнамерява да се срещне с някого от Църквата, „за да отговори на това“. Кое е „това“ не знам, но по време на разговора той често споменава Дайю. Вие никога не сте посещавали жилището на Кевин, нали?

– Не… иска ми се да бях.

– Надраскал е целите стени с надписи, а някой е изчегъртал отделни думи от мазилката. Може да е бил самият Кевин, разбира се, но има вероятност да го е сторил убиецът. Робин е получила странна информация относно движенията на Дайю вечерта преди предполагаемото ѝ удавяне. Всъщност – Страйк взе чашата си с кафе – Емили не вярва, че Дайю е мъртва.

– Но това, разбира се, е крайно неправдоподобно, нали? – все още смръщен реагира сър Колин.

– Неправдоподобно, но не и невъзможно – коментира Страйк. – Оказва се, че жива или мъртва, Дайю струва много пари. Тя е единствен бенефициент на завещанието на биологичния си баща, а той е имал много какво да остави. Там, където липсва тяло, налице са съмнения, така че много искам да разговарям с Чери Гитинс.

– При цялото ми уважение – заговори сър Колин с любезен но твърд тон, с който Страйк си представяше, че през професионалната си кариера е отхвърлял някой въздухарски проект, – повече се надявам сведенията от съдружничката ви да доведат до постигане на основната ми цел, а именно излизането на Уил от Чапман Фарм, отколкото да бъде срината из основи цялата им религия.

– Но нали не възразявате да разговарям с Чери Гитинс?

– Не – отвърна бавно сър Колин. – Само че не бих искал това разследване да прерасне в проучване на смъртта на Дайю Уейс. Все пак тя вече е обявена за нещастен случай, а вие нямате доказателства за противното, нали?

Страйк не можеше да вини клиента си за неговия скептицизъм и го увери, че целта на агенцията е да измъкне сина му от УХЦ. Обядът приключи дружески и Страйк обеща да съобщава веднага всичко ново, което узнае, и по-конкретно относно полицейското разследване за отношението към Джейкъб.

И все пак, когато се отправи обратно към Денмарк Стрийт, мислеше тъкмо за смъртта на Дайю Уейс и тази на Кевин Пърбрайт. Сър Колин Еденсор бе прав да каже, че Страйк още нямаше конкретни данни, които да потвърдят подозренията му. Може би наистина бе свръхамбициозно да си мисли, че може да разруши мита за Удавената пророчица, оцелял, без някой да го оспорва в продължение на двайсет и една години. Но в края на краищата, помисли си детективът, още гладен след скромната порция риба и все пак отбелязващ колко по-лесно му бе вървенето без петнайсетината свалени килограма, понякога целеустременото усилие за постигане на достойна цел можеше да даде изненадващи резултати.

91

Деветка на четвърта позиция:

Претегляната радост не говори за мир на духа.

„Идзин“, или „Книга на промените“