Отприщен гроб

Докато Страйк седеше на кафе със сър Колин Еденсор, Робин пиеше чай на масата в дневната си. Лаптопът и бележникът ѝ бяха отворени пред нея, работеше усилено и се наслаждаваше на временния покой. Съседът отгоре, чиято музика обикновено се чуваше, беше на работа, а тя бе успяла да изтика родителите си от къщи, като ги помоли да идат на пазар за храна.

Пренастройването ѝ от живота в Чапман Фарм към този в лондонския ѝ апартамент се оказа далеч по-трудно, отколкото бе очаквала. Чувстваше се превъзбудена, дезориентирана и обезсилена – и не само от свободата си, а и от непрестанния бдителен надзор на майка си, който, макар и продиктуван от обич, изнервяше Робин, защото ѝ напомняше безмилостното придружаване навсякъде, от което току-що се бе измъкнала. Сега, когато бе твърде късно, осъзнаваше, че при връщането си в Лондон бе имала най-голяма нужда от тишина, пространство и самота, сред които да се приспособи към външния свят и да се концентрира върху дългия доклад до Страйк, в който записваше всичко, което все още не му бе разправила за живота в Чапман Фарм. Тъй като се чувстваше гузна, задето родителите ѝ бяха живели четири месеца в тревоги за нея, се съгласи да ѝ гостуват, но колкото и да ги обичаше, сега искаше само да си заминат за Йоркшър. За беда те заплашваха да останат още една седмица – „да ти правим компания“ и „да се грижим за теб“.

Омърлуши се, като чу асансьора да спира на площадката. В мига, когато стана да отвори на майка си и баща си, телефонът ѝ върху масата зазвъня.

-Прощавай – каза на майка си, натоварена с тежки торби от „Уейтроуз“, – трябва да отговоря, може да е Страйк.

– Предполага се, че си в отпуск – беше коментарът на Линда, който Робин игнорира.

И то се знае, номерът, изписан на екрана, бе този на съдружника ѝ, тъй че тя прие обаждането.

– Здравей – каза, а Линда изрече преднамерено високо:

– Не се бави, купили сме кексчета. Трябва да хапнеш и да отмориш.

– Лош момент ли случих? – попита Страйк.

– Не – отвърна Робин. – Но би ли ми дал две минути? Аз ще ти звънна.

Тя затвори и отиде на прага на малката кухня, където родителите ѝ прибираха покупките.

– Аз ще скокна за малко навън на чист въздух – осведоми ги.

– Какво е това, дето не бива да го чуваме? – поинтересува се Линда.

– Нищо. Той просто ще ми съобщи сведения, за които аз помолих – отвърна Робин, като с мъка поддържаше тона си лековат. – Връщам се след десет минути.

Тя излезе забързано от апартамента с ключовете си в ръка. След като стигна до Блакхорс Роуд, където не беше точно на чист въздух, а сред отработени газове, тя върна обаждането на Страйк.

– Всичко наред ли е?

– Да, добре съм – трескаво отвърна Робин. – Просто мама ме нервира.

– Аха – промърмори Страйк.

– Сто пъти ѝ обясних, че по свой избор съм отишла в Чапман Фарм и мое бе решението да остана толкова дълго, но…

Робин премълча края на изречението, ала Страйк отлично знаеше какво се бе канила да каже.

– Тя вини мен, нали?

– Ами… – измънка Робин, която не бе искала да го каже, но пък имаше желание да се разтовари. – Да, нищо че ѝ разправих колко много съм спорила с теб, та да ме пуснеш на тази задача, и как ти настояваше да изляза по-рано. Наложи се дори да ѝ кажа, че трябва да е благодарна, задето си бил там да ме чакаш, когато побягнах, но тя… Господи, направо е вбесяваща.

– Не можеш да ѝ се сърдиш – изтъкна разумно Страйк, като си спомни колко втрещен бе самият той от вида на Робин, като я зърна за пръв път. – Родители са ти, естествено е да се тревожат. Колко им каза?

– Точно в това е иронията. Не съм им разкрила и една десета! Наложи се да призная, че не съм се хранила достатъчно, защото това си е очевидно, а и те са наясно, че не спя добре. – Робин не се канеше да признае как се бе събудила предишната нощ от собствените си викове насън. – Но предвид какво бих могла да разправя… Мисля, че и Райън ги навива допълнително, като им говори колко е бил притеснен през целия ми престой там. Опитва се да хване по-ранен полет от Испания, но честно казано, най-малко от всичко искам да се съберат с майка ми… О, сложили са голям плакат на Джонатан Уейс върху сграда насреща.

– С рекламата за Суперслужба в „Олимпия“? Да, има го навсякъде.

– Имам усещането, че не мога да се махна от… Прощавай, дърдоря си ей така – въздъхна Робин и се облегна на удобна стена с лице към минаващия трафик. Поне оттук не виждаше лицето на Уейс. – Разправи ми за Колин Еденсор. Как прие новините?

– Горе-долу според очакванията – отвърна Страйк. – Много те похвали, оцени сведенията, до които си се добрала. Одобри отпускане на допълнителни средства за откриването на Лин и измъкването на Емили, но не бе особено ентусиазиран от идеята да развенчаем мита около Дайю. Не мога да кажа, че съм изненадан. Отлично разбирам, че това е изстрел в тъмното.

– От полицията още не са се свързали с мен относно Джейкъб.

– Сдобиването със съдебни заповеди отнема време – изтъкна Страйк. – Макар да очаквах вече да са се обадили, предвид че става въпрос за умиращо дете.

– Именно. Чуй, Страйк, наистина мисля, че бих могла…