Отприщен гроб

Минути по-късно вратите на асансьора се отвориха и се показаха бял мъж полицай и много по-ниска жена полицай от азиатски произход, чиято черна коса бе прибрана в кок. И двамата изглеждаха сериозни и Робин внезапно се разтревожи: мъртъв ли беше Джейкъб?

– Здравейте – поздрави ги притеснено.

– Робин Елакот?

– Да. За Джейкъб ли става дума?

– Точно така – каза полицайката и погледна към отворената врата на апартамента. – Тук ли живеете?

– Да – отвърна Робин, все по-уплашена от суровите им лица.

– Може ли да влезем? – попита жената.

– Да, разбира се – отговори Робин.

Линда и Майкъл, и двамата изправени, явно се разтревожиха, като видяха двамата полицаи да влизат с дъщеря им.

– Това са родителите ми – каза Робин.

– Здравейте – кимна мъжът. – Аз съм полицай Хардинг, а това е полицай Хан.

– Здравейте – колебливо отвърна Линда.

– Очевидно знаете за какво става дума – отправи поглед към Робин полицай Хан.

– Да, за Джейкъб. Какво се случи?

– Тук сме да ви поканим в участъка, госпожице Елакот – каза полицай Хардинг.

Робин, чийто стомах се свиваше нервно, без да ѝ е съвсем ясно защо, попита:

– Не може ли тук да ми кажете какво се случи?

– Каним ви на разпит с прочитане на права – уточни полицай Хан.

– Не разбирам – примигна Робин. – Да не ми казвате, че съм арестувана?

– Не – отвърна полицай Хардинг. – Това ще е доброволен разпит.

– За какво? – попита Линда, преди Робин да е изрекла думите.

– Получихме обвинение в тормоз над дете – отговори полицай Хардинг.

– Срещу… срещу мен? – промълви Робин.

– Точно така – потвърди полицай Хардинг.

– Какво?! – викна Линда.

– Доброволен разпит е – повтори отново полицай Хардинг.

Робин смътно осъзнаваше, че Линда говори, но не можеше да разбере какво казваше.

– Добре – изрече спокойно Робин. – Нека си взема връхна дреха.

Ала първото, което стори, бе да иде до масата и да надраска телефонния номер на Страйк, единствения, който знаеше наизуст освен собствения си.

– Обади се на Страйк – каза на баща си и тикна листчето с номера в ръката му.

– Къде ще я водите? – обърна се настойчиво Линда към полицаите. – Искаме да дойдем и ние!

Полицай Хан даде името на полицейския участък.

– Ще го намерим сами, Линда – каза Майкъл, тъй като беше ясно, че Линда възнамерява или да се натика силом в полицейската кола, или да се движи след нея броня в броня.

– Няма страшно – успокои Робин родителите си, докато си обличаше палтото. – Ще изясня това. Обади се на Страйк! – натъртено повтори тя към баща си, преди да вземе ключовете си и да последва полицаите навън.

93

Семенцата са първото недоловимо начало на движение,

първата следа за добър късмет (или за лош),

която се появява.

Извисеният духом човек разпознава семенцата…

„Идзин“, или „Книга на промените“

В същия момент, когато Робин влизаше в полицейската кола на Блакхорс Роуд, Страйк седеше в беемвето си в Бекслихийт и гледаше как двамата Франк се качват в стария си ван, паркиран на малко разстояние от жилищния им блок. Страйк даде преднина на вана, последва го и после се обади на Мидж.

– Здрасти – отговори тя.

– Къде е Мейо?

– С мен. Е, не буквално с мен, чакам я да излезе от фитнес залата.

– Поръчах ѝ да си промени програмата, дявол го взел.

– Това ѝ е единствената вечер, в която няма театрално представление, а и по това време има по-малко…

– Мисля, че тази вечер ще го направят. Качиха се във вана и държаха в ръце нещо, което приличаше на маски за ски.

– О, мамка му – изруга Мидж.

– Слушай, ако Мейо е съгласна, но само в такъв случай, да се държи както обикновено. Да оставим това да се случи. Ще изтегля Баркли от наблюдението на Младия любовник, та да имаме достатъчно хора, и ще спипаме мръсниците по време на опита.

– Тя ще е навита – отвърна Мидж и звучеше възбудена. – Иска това да свърши.

– Ами добре. Дръж ме в течение къде се намирате. Сега ги наблюдавам и ще те уведомя, ако нещо се промени. Трябва да позвъня на Баркли.

Страйк затвори, но преди да е успял да се свърже с Баркли, го потърсиха от непознат номер. Страйк отхвърли обаждането и избра номера на Баркли.

– Къде си?

– Пред къщата на Богаташката. На улицата беше доста игрива с Младия любовник.

– Ще ми трябваш веднага в Нотинг Хил. Изглежда, двамата Франк планират за сега големия си удар. С маски за ски са, и двамата са във вана…

– Чудесно. Тъкмо ми се биеше някой. Тъщата ни е на гости. Ще се видим там.

Веднага щом Баркли прекъсна разговора, телефонът на Страйк зазвъня пак. Той вдигна с очи, все така приковани във вана, между който и неговото беемве сега имаше едно пежо 108.

– Кой е ядосал УХЦ, а? – прозвуча развеселен глас.

– Кой се обажда?

– Фъргюс Робъртсън.

– О, ти? – изненада се Страйк да чуе журналиста. – Защо питаш?