Отприщен гроб

– Защото страницата ти в Уикипедия току-що се утрои на дължина – отвърна журналистът, който звучеше, сякаш е обърнал поне две питиета. – Разпознавам типичния им стил. Побой над приятелки, секс с клиентки, проблеми с алкохола, ядове с таткото… Какво изрови срещу тях?

– Още нищо не мога да ти кажа, но това не значи, че няма да се случи скоро – отвърна Страйк.

Който и от братята Франк да шофираше, или се усети, че е следен, или просто бе некадърен: спечели си няколко клаксона от пежото, задето късно даде мигач. Новината на Робъртсън, макар и крайно обезпокоителна за Страйк, щеше да получи нужното внимание по-късно.

– Реших, че е добре да знаеш – каза журналистът. – Но имахме споразумение, нали? Аз получавам историята, ако…

– Да, добре – отговори Страйк. – Трябва да затварям.

Той прекъсна разговора.

Двамата Франк определено се бяха отправили към Нотинг Хил, каза си Страйк, когато влязоха в тунела Блакуол. Позвъни същият неизвестен номер отпреди малко. Той го игнорира, тъй като ванът отпред бе увеличил скоростта и макар че можеше да се дължи на страха им да не изпуснат Таша на връщане от фитнес залата, той се опасяваше да не са разбрали, че ги следва.

Телефонът му отново иззвъня: сестра му Прудънс.

– По-дяволите, зает съм – изръмжа Страйк към говорителя.

Остави обаждането да мине към гласова поща, но Прудънс позвъни отново. Страйк пак го игнорира, макар и леко притеснен. Когато тя позвъни за трети път, прие обаждането.

– Правя нещо в момента – каза ѝ. – Може ли да ти позвъня по-късно?

– Ще съм кратка – каза тя и за негова изненада, звучеше ядосана.

– Добре, какво има?

– Изрично те помолих да стоиш настрани от клиентката ми, която е била в УХЦ!

– За какво говориш? Не съм я доближавал.

– О, нима? – студено изрече Прудънс. – Току-що ми каза, че някой се обърнал към нея онлайн да изкопчва информация. Абсолютно съсипана е. Който е бил, я заплашил с името на жена, която тя познавала в Църквата.

– Не знам коя е клиентката ти – каза Страйк, гледайки вана пред себе си. – И никого не съм заплашвал онлайн.

– А кой друг би я проследил и би ѝ казал, че знае за познанството ѝ с тази жена? Корм? – добави, след като той не отговори веднага.

– Ако – каза Страйк след бързо разсъждение – тя има страница в Пинтерест…

– Значи ти си бил?

– Не знаех, че ти е клиентка – каза Страйк вече силно изнервен. От непознатия номер продължаваха да му звънят. – Видях рисунките ѝ и оставих коментари, това е всичко. Нямах представа кой стои зад… Трябва да затварям – каза и прекъсна разговора, тъй като двамата Франк минаха на червен светофар и оставиха Страйк блокиран зад хюндай с голяма хлътнатина от удар отзад.

– Мамка му! – ревна Страйк и гледаше безпомощно как двамата Франк се скриват от поглед.

От непознатия номер позвъниха отново.

– Разкарай се – продума Страйк, отказа обаждането и позвъни на Мидж, която вдигна веднага. – Къде си?

– Таша се къпе.

– Добре, не ѝ позволявай да излиза от фитнес залата, докато не ти се обадя. Баркли пътува натам, но мръсниците току-що минаха на червено и ги изпуснах. Сигурно са разбрали, че ги следя. Стойте където сте, докато не дам сигнал.

Хюндаят потегли и Страйк, вече сам избиращ маршрута си към Нотинг Хил, позвъни на Баркли.

– Почти там съм – каза шотландецът.

– Аз не съм. Изпуснах гадините. Трябва да са ме забелязали.

– Сигурен ли си? Тия са доста тъпи.

– Дори и тъпаците понякога проглеждат.

– Дали ще се откажат според теб?

– Възможно е, но ние трябва да приемем, че ще се случи. Мидж и Мейо ще чакат в залата, докато не им кажа да тръгнат. Обади ми се, ако зърнеш вана.

Непознатият номер милостиво бе спрял да тормози Страйк, явно се бяха отказали. Той караше бързо колкото може в посока на Нотинг Хил, без да си спечели глоба за превишена скорост, и се опитваше да отгатне къде Франковците възнамеряваха да хванат Таша Мейо. Беше на десет минути от дома ѝ и слънцето окончателно залязваше, когато се обади Баркли.

– Те са тук – каза. – Паркираха в задънената улица на две пресечки от фитнес залата. Сложили са си маските за ски.

– Ти къде си?

– При отсрещния тротоар на петдесет метра разстояние.

– Добре, ще се обадя на Мидж и пак ще ти позвъня.

– Какво става? – попита Мидж, отговорила при първото позвъняване.

– Паркирали са на две пресечки от фитнес залата в задънената улица отляво, като вървиш на връщане към къщата ѝ. С Мейо ли си сега?

– Да – отговори Мидж.

– Дай да говоря с нея.

Той я чу да казва нещо на актрисата, после прозвуча притесненият глас на Таша.

– Ало?

– Нали знаеш какво става?

– Да.

– Имаш избор. Мога да те взема от фитнес залата и да те откарам директно у дома, но ако го направим, те ще се пробват в друг ден, или…

– Искам да свърши тази вечер – отговори Таша, но той долови напрежението в гласа ѝ.

– Кълна ти се, няма да бъдеш в опасност. Те са идиоти, а ние ще сме готови за тях.

– Какво трябва да направя?

– Когато дам знак, излизаш сама от фитнес залата. Искам да ги заснема как се опитват да те натикат в онзи ван. Няма да допуснем да се случи, но не мога да гарантирам, че няма да преживееш няколко неприятни секунди и може би някоя и друга синина.