Отвъд

Така дори пустинята се превръща в твой дом и приветствието на звездите не ти е чуждо. Те сякаш спускат с трепкащ блясък многообещаващите думи за жилищата в дома на Отца, които Христос ни е приготвил. Не е ли удивително, че тези слънца и светове, милиони пъти по-големи от нашата нищожна Земя, не те плашат, а по-скоро подсилват твоята вяра и упование? Не те потиска, че те вече съществуват от милиарди години и ще продължават да съществуват още билиони години, докато твоят живот трае най-много седемдесет-осемдесет години. И ти навярно си изпълнен с такава крепка вяра, защото Христос казва: „Небе и земя ще се изгубят, но моите думи няма да се изгубят.“ А тези думи, които ще останат вечно, са думите на любовта на Отеца, чиито деца сме ние във времето и вечността. Ако си добър човек, погледни нагоре към небето и кажи не обичаш ли всяка отделна от тези светли звезди? Кажи „не“, ако можеш! Чуй думите, които бяха публикувани заедно с други мои стихове:

Питам звездите сияйни
в мълчанието на нощта
дали в онез’ далечини
мисли за мене Любовта.
И ето че се лъч спусна,
ярко ми сърце озари
и песните мои прибра
горе при теб, о, Господи.

Питам звездите сияйни

в мълчанието на нощта
защо в онез’ далечини
той ги там горе прибра.
Ответ се тогава спусна.
„За слава земна не мисли,
мои са песните до една,
взаем от мен ги ти сътвори!“

Питам звездите сияйни

в мълчанието на нощта:
„Нима в онез’ далечини
има и за мен красота?“
Екна тогава глас свещен:
„От мен ти някога тръгна
и като песните при мен
ще се върнеш в дома на Отца!“

Виж колко твърда и сигурна е моята вяра, колко непоклатимо е моето доверие! По-лесно тези звезди ще изгубят своята светлина, макар съществуването им да се отчита по милиони години, отколкото аз, ненавършил още шейсет76, да загубя своето упование в Отца, в чийто дом и за мен ще бъде приготвено местенце, ако не се покажа недостоен за него.

Виж как лежи пустинята под блясъка на тези звезди! Не изхожда ли той от Отца? Или мислиш, че има друг първоизточник, до който можеш да стигнеш с помощта на твоята така наречена наука и да му направиш химически анализ? Казвам ти, единствената, непогрешимо истинска наука е Божията всемъдрост, а блясъкът, който струи от тази мъдрост върху всички светове, не може да бъде проследен до неговия извор по пътя на науката от никой човешки син. Ако Камий Фламарион, известният френски астроном, иска да разговаря с помощта на електрическата светлина с жителите на Марс, то тепърва предстоят да бъдат уредени въпроси, на които може би с хилядолетия няма да бъде даден отговор. А и дори да успее, науката ще прокара линия само до най-близката планета, която не би отбелязала и началото до безбройните звезди и техните чудовищни разстояния. Това би било приблизително същото, както ако малката подвижна златна рибка от моя аквариум стигнеше до мисълта, да подложи на ихтиологическо проучване далечното езеро Титикака. Моят Халеф нарича звездите „милите Уюн ес Сама“, „Небесни очи“, а когато го попитах за причината, отговори: „Когато лежа в тиха нощ под искрящия небосвод, струва ми се, че Аллах ме поглежда оттам с хиляди добри очи, за да ми каже, че под неговата закрила мога спокойно и сигурно да спя.“