Отвъд стената на съня

Трябваше да измине цяла седмица, докато преодолея шока и дойда на себе си. Когато се възстанових от преживяното, се обадих в Олбъни и извиках специалисти по взривни вещества, които заложиха в старинната къща на рода Мартенс сериозно количество динамит. Силата на експлозията беше толкова голяма, че имението и цялата горна част на Темпест Маунтин бяха напълно заличени от лицето на земята. Освен това момчетата от Олбъни запечатаха всички открити на повърхността могили и отсякоха няколко от най-високите дървета, чието съществуване не само отравяше ландшафта, но и подкопаваше устоите на здравия разум. Едва след като всичко това бе сторено, сънят ми се завърна и вече не будувам по цели нощи, а успявам да си подремна мъничко, преди поредният кошмар да ме сграбчи в ноктестите си обятия, обливайки ме в студена пот. Уви, с разбулването на тайната на дебнещия страх и прокрадващата се смърт бях изгубил завинаги душевния си покой. Ужасът никога няма да ме напусне, защото кой би могъл да заяви със сигурност, че дяволските пълчища от Темпест Маунтин са изтребени до крак и че никъде в огромния свят не съществува нещо подобно? Кой би могъл да надзърне в неведомите подземни кухини, без да потрепери от вледеняващ страх за своето бъдеще? Всеки път когато зърна някой кладенец, пещера или вход към метрото, усещам как ме побиват тръпки и бързам да извърна очи… Защо лекарите не са в състояние да ми предпишат лекарство, което да възвърне здравия ми сън и да успокоява съзнанието ми, когато небесата се раздират от светкавици, а грохотът на гръмотевиците заплашва да взриви агонизиращия ми череп?

Онова, което зърнах насред заревото от изстрела на пистолета, бе толкова простичко и наглед обикновено, че в продължение на цяла минута останах хладнокръвен и спокоен. После значението на видяното достигна до разсъдъка ми и аз изпаднах в умопомрачение. Рухналото на землистия под същество представлявате омерзителна, белезникава човекоподобна твар с уродливи крайници, хищни остри зъби и сплъстена козина. Без съмнение, това бе крайният резултат от невъобразимата дегенерация на един биологичен вид, чиито представители бяха живели в страшна подземна изолация и бяха практикували канибализъм и инцест. Бях съзрял въплъщението на хаотичния, озъбен и свиреп Страх, който дебне зад гърба на Живота, изгарящ от желание да го погуби. Застреляното от мен изчадие бе издъхнало, ала аз бях успял да зърна предсмъртния му поглед. Очите му бяха същите като тези на съществото, което бях срещнал под земята по време на предишната буря, и пораждаха същите вледеняващи асоциации. Едното беше синьо, а другото — кафяво. Това бяха разноцветните очи на членовете на семейство Мартенс — очите от древните легенди и предания — и те безмълвно ми разкриха в какво се бе превърнал този изчезнал род, обитавал страховитото, отрязано от света имение на хребета на Темпест Маунтин.

Кошмарът в Дънуич