Отвъд стената на съня

Трябва да се признае, че Богохулствата на Демоните от Ада са твърде добре известни, за да бъдат отхвърлени; трижди проклетите Гласове на Азазел, Вузраел, Велзевул и Велиал са били чути изпод Земята от Десетки заслужаващи доверие Свидетели, живи и до днес. Лично аз преди не повече от две седмици съвсем ясно дочух Речта на Злите Дяволски Сили на Хълма зад собствения ми Дом, съпроводена от такъв Трясък, Грохот, Стонове, Съскане и други скверни звуци, каквито не е способна да издаде нито една Земна Твар. Тези звуци несъмнено идват от Пещери, които само черната Магия може да открие, а да разтвори мрачните им недра е във властта единствено на Дявола.

Любопитно е, че преподобният Хоудли изчезнал сравнително скоро след изнасянето на тази проповед, обаче текстът ѝ, отпечатан в Спрингфийлд, е запазен и до днес. Не по-малко любопитно е и обстоятелството, че съобщенията за необичайни звуци и шумове от околностите на хълмовете продължават да постъпват всяка година и все още си остават неразрешима загадка за геолозите и физиографите.

Други предания разказват за кошмарни зловония, усетени в близост до увенчаващите хълмовете каменни пръстени, както и че в определени часове можело да се чуе как от недрата на дълбоките клисури към небето се възнасят призрачни безтелесни същества. Срещат се и легенди, опитващи се да обяснят мистерията на Девилс Хоп Ярд — открит, брулен от ветровете хребет, лишен от всякаква растителност. Местните жители се страхуват до смърт от многобройните козодои, чиито пронизителни възгласи огласяли горещите летни нощи. Някои от тях твърдят, че тези птици всъщност са психопомп81 и дебнат душите на умиращите, както и че издават вледеняващите си писъци в унисон с последните им въздишки. Ако били в състояние да уловят отлитащата душа в момента, когато тя напускала тялото, то те мигновено се устремявали в небето, издавайки демоничен смях; в случай на неуспех обаче не след дълго потъвали в мълчание.

Разбира се, подобни легенди звучат абсурдно и нелепо в нашия рационален век и най-вероятно са достигнали до нас от тъмните безпросветни времена. В тази връзка трябва да се отбележи, че Дънуич е изключително древен — той е по-стар от което и да е селище, намиращо се в радиус от петдесетина километра от него. В южната му част все още може да се видят стените на сутеренното помещение и комина на старинния дом на рода Бишоп, построен преди 1700 година, а превърналата се в руини мелница край водопада е била образец на най-модерна за времето си архитектура през 1806-а, когато е била съградена. Промишлеността така и не успяла да изкуши кореняците и процъфтяващият през деветнайсети век строеж на фабрики тук буквално ударил на камък. Най-старите ръкотворни съоръжения в околността са гигантските пръстени на грубо изсечените каменни колони по билата на хълмовете, но заслугата за издигането им е не на белите заселници, а на индианците. Останките от черепи и човешки кости, открити във вътрешността на тези тайнствени пръстени, както и в близост до огромния, извисяващ се във формата на грамадна маса камък на върха на Стражевия хълм, само потвърждават широко разпространеното мнение, че в мрачното минало тук са се намирали гробниците на покумтуките82. Същевременно голяма част от етнолозите продължават да твърдят — очевидно без да осъзнават абсурдността на нелепите си теории — че въпросните останки всъщност са на хора от европеидната раса.

II.