Отвъд стената на съня

Понеделникът в общи линии повтори неделята — доктор Армитидж продължи с изнурителните си изследвания и безконечните опити. По-нататъшното проучване на чудовищния дневник доведе до появата на различни варианти на предполагаемия план и техните изменения, като ученият си даваше сметка, че едва ли е възможно постигането на пълна яснота и конкретност по интересуващите го въпроси. Във вторник основните контури на действията вече бяха очертани и той взе решение да отпътува за Дънуич до седмица. След това — в сряда — настъпи големият шок. В ъгъла на една от страниците на „Аркхам Адвъртайзър“ бе поместен шеговит материал, препечатан впоследствие от „Асошиейтед Прес“, в който се говореше за отгледаното с помощта на незаконно произведено уиски чудовище в Дънуич. Обхванат от неописуем страх, Армитидж позвъни на Райс и Морган. Дискусията им се проточи дълго след полунощ, а на следващия ден всички бяха заети с трескавата подготовка за неизбежното пътуване. Армитидж ясно си даваше сметка, че се намесва в полето на действие на чудовищни сили, ала заедно с това прекрасно разбираше, че няма друг начин за предотвратяване на пагубните последствия от зловещото вмешателство, което други бяха сторили преди него.

IX.

В петък сутринта Армитидж, Райс и Морган се отправиха с кола към Дънуич и пристигнаха в градчето някъде към един следобед. Времето беше прекрасно, ала даже ярките лъчи на слънцето не бяха в състояние да пропъдят таящия се страх и лошите предчувствия, които сякаш се излъчваха от необичайните куполообразни хълмове и дълбоките затънтени клисури на тази местност. От време на време пред взора на учените изплуваха мрачните каменни пръстени от билата на възвишенията. По атмосферата на потискащо мълчание пред магазинчето на Озбърн те се досетиха, че се е случило нещо ужасно, и не след дълго узнаха за унищожението на семейството и дома на Елмър Фрай. Следобеда прекараха в разглеждане и обиколки на Дънуич, като разпитваха местните жители за случилото се и сами хвърлиха по едно око на руините, останали от дома на Фрай, без да пропускат протяжните следи лепкава смолиста субстанция, дяволските отпечатъци на двора, осакатения добитък на Сет Бишоп и обширните участъци опустошена растителност на различни места. Дирята, проточваща се нагоре и надолу по Стражевия хълм, се стори на Армитидж като символ на неведом вселенски катаклизъм и той дълго стоя там, съзерцавайки зловещия каменен олтар, увенчал хребета на възвишението.

Щом учените узнаха за пристигането на полицаите от Ейлсбъри, отзовали се веднага на съобщението за трагедията, сполетяла семейство Фрай, решиха да се срещнат в тях и да сверят резултатите от наблюденията си. Обаче никъде не можаха да открият и най-малка следа от униформените; според селските слухове служителите на закона били петима, ала сега колата им стоеше празна до развалините от къщата на Фрай. Местните жители бяха не по-малко озадачени от посетителите при тази гледка; все пак представителите на властта бяха говорили сутринта с всеки очевидец. Тогава старият Сам Хътчинс се замисли за нещо, побутна Фред Фар и посочи с трепереща ръка към дълбоката влажна клисура с внезапно пребледняло лице.

— Боже Господи… — промълви той, а от гърдите му се отрони горестна въздишка. — Казвах им аз да не се спускат доле у дерето… На мене примерно хич няма да ми дойде на ума да правя таквоз нещо, щот’ там са онез’ следи, а и козодоите пищят тъй страшно в тъмното…

Хладни тръпки пролазиха по гостите и местните обитатели и всяко ухо се напрегна, инстинктивно опитвайки се да долови някакъв — какъвто и да е — звук от клисурата. Армитидж, който за първи път се сблъскваше отблизо с този кошмар и гибелните му последствия, потрепери при чувството за собствената си отговорност в тази зловеща върволица от събития. Съвсем скоро ще падне нощта и именно тогава онази кощунствена чудовищна планина ще поеме по своя скверен път. Negotium perambulans in tenebris…95 Възрастният библиотекар си повтори наум заклинанието, което бе научил, и стисна силно в ръката си листчето, където бе написана онази формула, която не бе успял да запамети. Той провери дали електрическото му фенерче е в изправност, а стоящият до него Райс извади от раницата си металически разпръсквател — от онези, които използват в борбата срещу насекомите. Морган пък измъкна от сака си големокалибрена пушка, на която осланяше всичките си надежди, въпреки предупрежденията на колегите си, че никакво материално оръжие не би било от полза в конкретния случай.