Отвъд стената на съня

Междувременно аз бях започнал да се отнасям към всичко това с изключителна сериозност и скоро пристъпих не само към проверка на свидетелствата на очевидците, но и към колекционирането на нови данни, с които да обогатя впечатляващия архив на Елиху Уипъл. Неведнъж разговарях със стария Арчър Харис — тогавашният собственик на имота, който почина през 1916 година — и получих от него и неомъжената му сестра Алис потвърждение на всички дати от семейната хроника, старателно събрани от чичо ми. Обаче щом ги попитах какво отношение би могла да има сградата към Франция или френския език, и двамата ми признаха искреното си недоумение, макар че впоследствие госпожица Харис се сети за нещо, което можело да хвърли светлина върху загадката. Нейният дядо — старият морски вълк Дюти Харис, надживял своя паднал в бой син Уелкъм с две години — ѝ бил споделял, че навремето чул от гувернантката си Мария Робинс за някакво извънредно странно обстоятелство, съпътстващо кончината на старата Мърси Декстър (на която прислужницата била свидетелка), ала не си спомнял нищичко. Това бе всичко, което успях да узная от внучката. Тя и брат ѝ почти не се интересуваха от имението, за разлика от сина на Арчър — Карингтън — с когото беседвах след експеримента си.

След като изкопчих от семейство Харис цялата информация, с която разполагаха, се нахвърлих още по-ожесточено върху старинните градски летописи и документи. Целта ми беше да се сдобия с изчерпателни сведения за мястото, където бе построена къщата — като се започне от 1636 година, когато тук са дошли първите заселници21, или даже още по-назад в миналото, ако успеех да открия някаква древна легенда на индианците от племето нарагансет22. Оказа се, че парцелът бил част от обширен поземлен имот, принадлежал на някой си Джон Трокмортън и впоследствие нееднократно раздробяван на по-малки участъци. Проследих съдбата на прилежащата покрай Бек Стрийт ивица и първоначално открих, че според хорската мълва там се разполагало семейното гробище на Трокмортън, ала след по-задълбочени проучвания установих, че всички гробове отдавна били преместени на Северното гробище, набиращо се на Поутъксет Уест Роуд.

После изведнъж се натъкнах на едно друго свидетелство, което не фигурираше в основния масив от документи и лесно можеше да бъде пропуснато. То особено силно ме заинтригува, понеже по забележителен начин се съгласуваше с някои от най-неясните аспекти на проблема. Това бе договорът, сключен през 1697 година и предоставящ под аренда въпросния поземлен участък на някой си Етиен Руле и неговата съпруга. Френската следа най-накрая се бе появила… заедно с нещо ужасяващо, което засенчваше всичко, узнато от мен за мистериозната сграда до този момент, и аз трескаво пристъпих към проучването на плана на парцела, изготвен още преди нивелирането и изправянето на Бек Стрийт между 1747 и 1758 година. Веднага намерих онова, което дирех, а именно — че на същото място, където сега се издигаше страшната къща, Руле и жена му си направили семейно гробище зад тогавашната си едноетажна къщичка с мансарда. Колкото и да търсех, така и не открих какъвто и да е документ, в който да се споменава за преместване на тленните останки, а след като посетих няколко престижни библиотеки, сред които и тази на Историческото дружество на Род Айлънд, се сдобих с такива чудовищни, макар и забулени в тайнственост сведения, че незабавно пристъпих към обследване на мазето на старинната постройка.

Руле дошли тук през 1696 година от Ийст Гринуич. Те били хугеноти23 от Код, Западна Франция, и се сблъскали с немалко затруднения, докато градската управа им позволи да се заселят в Провидънс. Обществената неприязън ги съпътствала още в Ийст Гринуич, където пристигнали през 1686-а след отмяната на Нантския едикт. Според слуховете тази неприязън излизала извън рамките на обичайните национални и расови предразсъдъци и нямала отношение дори към споровете за подялбата на земята, въвлякла мнозина френски преселници в конфликт с англичаните. Обаче пламенният протестантизъм на семейство Руле и окаяното им състояние след прогонването им от Ийст Гринуич предизвикали съчувствието на тукашните жители и те ги приели в Провидънс. Етиен Руле, който вместо със земеделие обичал да се занимава с четене на непонятни книги и рисуване на непонятни изображения (сред които се откроявали странни съчетания от линии и причудливи геометрични фигури), започнал работа като писар в пристанищния склад на Пардън Тилингаст в южния край на Таун Стрийт. Близо половин век по-късно — тоест след смъртта на стария Руле — в Провидънс избухнали някакви безредици, след което вече нямало ни вест, ни кост от френското семейство.