Отвъд стената на съня

Овдовялата Руби Харис така и не се възстановила от загубата, а смъртта на първородния ѝ син Елкана две години по-късно окончателно помрачила разсъдъка ѝ. През 1768-а тя развила психично разстройство и оттогава насетне я държали заключена на втория стаж. Грижите за дома и семейството паднали върху по-голямата ѝ сестра Мърси Декстър, която се нанесла в къщата, за да може да изпълнява задълженията си. Тя била неугледна стара мома с едър кокал, която притежавала изненадваща за нежния пол физическа сила, обаче откакто заживяла тук, здравето ѝ започнало забележимо да се влошава. Мърси много обичала злочестата си сестра и била силно привързана към племенника си Уилям-младши — единственото дете, останало живо. Някога руменото, жизнено и енергично момче неусетно се било превърнало в хилаво и болнаво създание.

Същата година издъхнала и прислужницата Мехигабел, а другият слуга — някой си Смит — изненадващо напуснал, без да даде никакви сериозни обяснения (естествено, ако не се броят налудничавите му истории и оплаквания за необяснимите неприятни миризми, витаещи из къщата). Известно време Мърси не могла да намери нова прислуга, защото седем смъртни случая и едно умопомрачение в рамките на пет години породили такава вълна от слухове и сплетни сред простолюдието, че никой от суеверните местни жители не смеел да прекрачи прага на имението, камо ли да започне работа там. В края на краищата госпожица Декстър успяла да наеме двама души, които не били тукашни: Ан Уайт — навъсена, необщителна особа от онази част на Норт Кингстаун, която впоследствие се отделила в самостоятелен град под името Ексетър, и един сръчен и работлив мъж от Бостън, на име Зенъс Лоу.

Ан Уайт била първият човек, който придал на смътната мълва ясни и конкретни очертания. Мърси трябвало добре да си помисли, преди да наеме за прислужница жителка на Нуузнек Хил — отколешно гнездо на най-диви и мрачни суеверия. Змийският език на Ан Уайт се оказал толкова дълъг и зъл, че само след няколко месеца била уволнена, а на мястото ѝ дошла вярната и добросърдечна Мария Робинс от Нюпорт. Междувременно клетата Руби Харис окончателно изгубила разсъдъка си и започнала да огласява най-зловещите си сънища и видения; понякога писъците ѝ ставали просто непоносими, защото надавала кошмарния си вой в продължение на часове. В крайна сметка се наложило временно да настанят сина ѝ в дома на братовчед му Пелег Харис, разположен на Презвитериан Лейн, недалеч от новата сграда на колежа. Благодарение на това състоянието на момчето се подобрило и ако леля му се отличаваше не само с добри намерения, но и с проницателност, щеше да остави Уилям-младши за постоянно при Пелег.

Какво точно е крещяла госпожа Харис по време на буйните си изстъпления, семейната хроника или мълчи, или съобщава толкова абсурдни неща, които взаимно се опровергават със своята нелепост. Нима някой би повярвал, че жена с елементарни познания по френски би могла да изнася продължаващи с часове непристойни тиради на този език, изразявайки се безупречно в граматическо отношение? Или пък, че същата дама, намираща се в пълна самота в зорко пазена стая, би могла да се оплаква от някакво същество, което се взирало хищно в нея и дебнело да я разкъса? През 1772 година, когато прислужникът Зенъс умрял, Руби Харис избухнала в отвратителен, изпълнен с нечовешка злоба тържествуващ смях, който звучал доста неприсъщо за нея. Клетницата издъхнала година по-късно и била погребана в Северното гробище до съпруга си.

Както е известно, в 1775 година избухнала войната с Англия. Въпреки слабото си телосложение и крехката си възраст — бил едва на шестнайсет — Уилям-младши решил да се запише в армията и бил зачислен в наблюдателния корпус на генерал Грийн. От този ден нататък се радвал на постоянно подобряване на здравето и физическата си форма. До 1780-а вече бил произведен в чин капитан на въоръжените сили на Род Айлънд на територията на Ню Джърси; същата година срещнал Фиби Хетфийлд от Елизабеттаун, влюбил се в нея и двамата се оженили. През 1781-ва се уволнил с почести и се върнал в Провидънс заедно с младата си съпруга.

Не може да се каже, че щастието на младия воин било безметежно и непомрачено от нищо. Както и преди, семейното имение било в добро състояние, а улицата, където се издигало, била преименувана от Бек Стрийт на Бенефит Стрийт, ала обичната му леля сякаш не била същият човек. Снажната навремето Мърси Декстър се била превърнала в изгърбена и немощна старица с глъхнещ глас и мъртвешки бледо лице. Сходна метаморфоза се наблюдавала и при единствената останала прислужница — Мария. Есента на 1782 година Фиби Харис родила мъртво момиченце, а на 15 май 1783 година Мърси Декстър приключила самоотвержения си, скромен и добродетелен житейски път.