Отвъд стената на съня

Трудно ми е да реша откъде да подхвана историята на Бърч, защото литературата не е моето поприще и не се смятам за умел разказвач. Като се замисля, всичко започна с необикновено студения декември на 1880 година, когато земята замръзна и селските гробокопачи откриха, че разравянето ѝ на практика е невъзможно. За щастие, Пек Вали не бе голямо селище и смъртността в района не бе особено висока, ето защо бе решено за временен пристан на мъртъвците да послужи специално приспособената за това старинна крипта, издигаща се в центъра на селското гробище.

В тези сурови климатични условия нашият гробар съвсем изпадна в летаргично състояние и задмина по ленивост, нехайство и разпуснатост дори предишното си Аз. Никога преди Джордж Бърч не беше изработвал такива недодялани, паянтови и грубо сковани ковчези. Небрежното му отношение засягаше всички аспекти на работата му — в това число и старовремската гробница, където ковчезите с тленните останки на покойниците се валяха, нахвърляни в ужасен безпорядък, да не говорим за печалното състояние на ръждивата ключалка на масивната желязна врата, която гробарят блъскаше и затръшваше, както му падне.

Накрая дойде пролетта, снеговете започнаха да се топят и усърдно разкопаните от гробокопачите гробове бяха готови да приемат деветимата покойници, търпеливо чакащи своя ред в старинната крипта. Колкото и да ненавиждаше предстоящата процедура по пренасянето и погребването на мъртъвците, една мрачна априлска утрин Бърч трябваше да запретне ръкави и да се залови за работа. Още по пладне обаче гробарят махна ядосано с ръка и се отдаде на почивка, защото проливният дъжд дразнел и бездруго нервния му кон, запрегнат в каруцата, разнасяща покойниците из разкаляното гробище.

За цялата сутрин Джордж бе успял да транспортира само един ковчег — този на деветдесетгодишния старец Дариъс Пек — заравяйки го в най-близкия до криптата гроб. На следващия ден Бърч възнамеряваше да се заеме с ковчега на дребния старчок Матю Фенър, но не било съдено на благородния му замисъл да се осъществи. Гробарят се подмотваше и лентяйстваше в продължение на цели три дни — чак до късния следобед на Разпети петък от Страстната седмица, който се падаше на 15 април. По онова време Бърч не беше суеверен и поради тази причина не обърна никакво внимание на датата, обаче впоследствие избягваше да предприема нещо важно в съдбоносния шести ден от седмицата, защото случилото се през тази нощ преобърна из основи безметежния живот на селския гробар.

И тъй, в петъчния следобед на 15 април Джордж Бърч се намести на капрата на раздрънканата каруца и подкара своенравния си кон към гробницата, за да натовари ковчега на Матю Фенър. Впоследствие сам ми подшушна, че не бил съвсем трезвен, макар че в онези дни не посягаше толкова често към чашката, както след произшествието в криптата. Просто бе порядъчно развеселен и се забавляваше, пришпорвайки клетото добиче, което пръхтеше, риташе с копита и цвилеше, огласяйки цялата околност. Времето бе хладно и духаше силен вятър, ето защо Бърч искрено се зарадва, когато отвори желязната врата и пристъпи в гробницата, долепена до склона на невисокия хълм, издигащ се насред селското гробище. Царящото във влажното помещение зловоние навярно би накарало всеки нормален човек да сбърчи нос, но нашият гробар не се отличаваше с особена чувствителност и се безпокоеше само за едно — да не обърка ковчезите. Още не бе забравил шумния скандал, разразил се, след като родствениците на Хана Биксби, пожелали да транспортират тленните ѝ останки в гробището на големия град, където се местеха, откриха под надгробния ѝ камък ковчега на съдията Капуел.

В криптата цареше полумрак, ала зрението на Бърч бе добро и той не се насочи към ковчега на Асаф Сойър, макар да изглеждаше досущ като този на Матю Фенър. В интерес на истината първоначално гробарят го бе сковал за Матю, но ковчегът се получи толкова паянтов и недодялан, че в крайна сметка Джордж реши да го бракува. Причината за това се дължеше на неочаквано пробудилата се сантименталност на гробаря — преди пет години, когато бе останал без пукната пара, старият Матю му бе помогнал със своята доброта и щедрост да си стъпи на краката. Бърч направи друг ковчег за Фенър, но понеже бе практична натура, реши да запази стария с надеждата, че все ще успее да го пробута на някого. И когато Асаф Сойър издъхна от ужасна треска, гробарят веднага съзря удобната възможност да се отърве от паянтовата дървения. Сойър никога не се бе радвал на кой знае каква любов от страна на съселяните си, а слуховете за неговата нечовешка отмъстителност, язвителност и злоба бяха безчет. Ето защо сега Джордж избута безцеремонно ковчега му встрани и се заоглежда в търсене на този на Фенър.