Отвлеченият министър-председател

Поаро погледна огромния си часовник и си промърмори:

— Да, има време… достатъчно време. — После вдигна поглед и любезно се поклони на младия офицер. — Благодаря ви, мосьо, но не аз съм вашият пътник. Ето за този джентълмен тук става дума.

Докато говореше, той се отдръпна малко встрани и от тъмнината се показа силует. Това бе вторият задържан, който бе пътувал с другата кола и когато светлината падна върху лицето му, зяпнах от изненада.

Това беше министър-председателят!

— За бога, разкажете ми всичко — извиках нетърпеливо, щом тримата с Поаро и Нормън потеглихме назад към Лондон. — Как са успели да го промъкнат обратно в Англия?

— Не е имало нужда да го промъкват — отговори сухо Поаро. — Министър-председателят никога не е напущал Англия. Бил е отвлечен по пътя от Уинзър за Лондон.

— Какво?

— Всичко ще ви обясня. Министър-председателят е пътувал със секретаря си в колата. Изведнъж към лицето му бил притиснат тампон с хлороформ…

— Но кой?

— Способният лингвист, капитан Даниълз. Щом министър-председателят изпада в безсъзнание, Даниълз вдига микрофона и нарежда на О’Мърфи да завие надясно, на което нищо неподозиращият шофьор веднага се подчинява. Няколко метра по-нататък по пустия път пред тях се изпречва голяма кола, явно повредена. Шофьорът маха на О’Мърфи да спре. О’Мърфи забавя. Непознатият се приближава. Даниълз надниква през прозореца и вероятно с помощта на внезапно действуваща упойка, етил хлорат например, номерът с упояването се повтаря. След няколко минути двамата безчувствени мъже са извлечени от колата и прехвърлени в другата, а двама заместници заемат местата им.

— Невъзможно!

— Pas du tout!6 Не сте ли виждали в мюзик-холовете да имитират с поразителен успех знаменитости? Нищо по-лесно от това да се представи известна личност. Да се дублира министър-председателят на Англия, е далеч по-лесно, отколкото мистър Джон Смит от Клапъм, да кажем. Що се отнася до „дубльорът“ на О’Мърфи, на него никой няма да му обърне голямо внимание до отпътуването на министър-председателя и тогава той може да офейка. От Черинг крос той отива с колата право на мястото, където се срещат неговите приятели. Влиза като О’Мърфи, а излиза като съвсем друг човек. О’Мърфи е изчезнал, оставяйки след себе си много подозрителни следи.

— Но човекът, който е играл ролята на министър-председателя, е видян от всички.

— Но не и от някой, който го познава лично или отблизо. А Даниълз го е предпазил от всякакъв контакт с хора. Още повече — лицето му е било забинтовано и всичко необичайно в поведението му би могло да се отдаде на факта, че е още в състояние на шок вследствие на опита за убийство. Мистър Макадам страда от гърло и преди сериозно изказване винаги щади колкото се може повече гласа си. Да се поддържа измамата до Франция, е било много просто. А там това би било неизпълнимо и невъзможно, ето защо министър-председателят изчезва. Полицията на тази страна бърза да мине оттатък Ламанш и никой не се занимава с подробностите на първото покушение. За да се поддържа илюзията, че отвличането е станало във Франция, Даниълз е вързан и упоен по много убедителен начин.

— А човекът, който е играл ролята на министър-председателя?

— Освобождава се от маскировката. Той и мнимият шофьор могат да бъдат задържани като подозрителни, но на никой не може да мине и през ум да ги подозира като главни действащи лица в тази драма и накрая ще ги освободят по липса на доказателства.

— А истинският министър-председател?

— Заедно с О’Мърфи е откаран направо в дома на мисиз Евърард в Хемпстед, така наречената леля на Даниълз. В действителност тя е фрау Берта Ебентал и полицията я търси от известно време. Един малък ценен подарък, който им правя, да не говорим за Даниълз. О, планът му е бил хитър, но той не е взел пред вид интелигентността на Еркюл Псаро!

Смятам, че приятелят ми заслужи да му бъде простена моментната суетност.

— Кога за първи път започнахте да подозирате истината?

— Когато заработих по верния начин — отвътре! Тази история със стрелбата като че нямаше връзка с покушението, но когато научих, че в резултат на това министър-председателят е заминал с превързана глава, започнах да разбирам. А когато посетих местните болници между Уинзър и Лондон и открих, че никой, който отговаря на описанието ми, не е бил превързван същата сутрин, бях вече сигурен. Останалото бе детска игра за ум като моя!

На следната сутрин Поаро ми показа телеграма, която току-що Се получил. Липсваше адрес на подателя и подпис. Телеграмата гласеше:

„Навреме“

Същия ден вечерните вестници поместиха информация за конференцията на съюзниците. Особено внимание се обръщаше на вдъхновената реч на мистър Дейвид Макадам, направила дълбоко впечатление и изпратена с продължителни аплодисменти.