Читаем Пайнс полностью

Изправи се пред огледалото в банята и се помъчи да си върже вратовръзката. Трябваха му пет опита, за да се справи. Пръстите му бяха тромави и непохватни, сякаш не беше връзвал вратовръзка от години.

След като най-сетне успя да скалъпи някакъв посредствен уиндзорски възел, отстъпи крачка назад и се огледа.

Синините по лицето изглеждаха мъничко по-добре, но сакото му бе все още в петна от тревата и калта, а левият джоб беше леко разпран. Бялата риза отдолу също беше в петна — виждаше се размазаната кръв при яката.

Беше смъкнал няколко килограма през последните два-три дни и трябваше да стегне колана си на последната дупка. Въпреки това панталоните му изглеждаха прекалено широки.

Завъртя кранчето, намокри ръце и прокара пръсти през косата си.

Беше се справил донякъде. Привел се беше в някакво подобие на ред.

Изплакна няколко пъти устата си с хладка вода, но въпреки това имаше чувството, че зъбите му са покрити с мъх.

Подуши подмишниците си. Воняха.

Освен това трябваше да се обръсне. От години не беше брадясвал толкова.

Обу обувките си, завърза ги, излезе от банята и отиде до вратата.

Първият му подтик беше да се измъкне незабелязано и това го озадачи. Той беше федерален агент, натоварен с целия авторитет на американското правителство. Това означаваше, че хората трябва да правят онова, което им каже. Дори медицинските сестри и лекарите. Не искат да го пуснат? Глупости. И въпреки това някаква част от него се противеше на евентуална разправия. Знаеше, че е глупаво, но никак не му се искаше сестра Пам да го спипа.

Завъртя дръжката и открехна едва-едва вратата.

Видимата част от коридора от другата страна беше пуста.

Напрегна слух.

Не се чуваше бърборене на медицински сестри в далечината.

Нито стъпки.

Само крещяща тишина.

Подаде глава навън.

Бърз поглед наляво и надясно потвърди подозренията му. За момента мястото пустееше; това се отнасяше дори за поста на сестрите на петнайсетина метра надолу по коридора.

Излезе на разделения на квадрати линолеум и тихо затвори вратата зад себе си.

Единственият звук идваше от флуоресцентните лампи — тихо равномерно бръмчене.

Изведнъж осъзна какво е трябвало да направи и въпреки болката в ребрата се наведе, за да развърже обувките си.

Продължи бос по коридора.

Всяка врата на крилото беше затворена и тъй като през процепите не се процеждаше светлина, явно всички стаи освен неговата бяха празни.

Постът на сестрите пустееше на кръстовището на четири коридора, три от които водеха към други крила с болнични стаи.

По-къс коридор зад поста водеше до двойна врата с надпис „Операционна“ върху табелата отгоре.

Итън спря при асансьора срещу поста и натисна бутона.

Чу как се завъртяха макари.

— Хайде.

Измина цяла вечност.

По-добре да беше слязъл по стълбите.

Непрекъснато се озърташе през рамо и се ослушваше за приближаващи стъпки, но не можеше да чуе нищо от шума на издигащата се кабина.

Вратата най-сетне се отвори със скърцане, от което го заболяха зъбите. Итън се дръпна настрани, в случай че някой се качва с асансьора.

Кабината беше празна.

Влезе забързано и натисна бутона с буква П.

Загледа се в осветените числа над вратата, когато кабината започна бавното си спускане надолу. Мина цяла минута (достатъчно време да обуе обувките си), преди П да се освети и вратата да се отвори със скърцане.

Измъкна се от кабината и се озова на друго кръстовище на коридори.Някъде наблизо се чуваха приглушени гласове.

Някой буташе носилка със скърцащо колело.

Тръгна в обратната посока, мина по три дълги коридора и започна да подозира, че се е изгубил, когато забеляза табела „Изход“.

Забърза по няколкото стъпала, бутна вратата в дъното на коридора и излезе навън.

Беше ранна вечер, ясното небе помръкваше и планините бяха розови и оранжеви от светлината на залязващото слънце. Намираше се на къса алея пред болницата — четириетажна тухлена сграда, която приличаше по-скоро на училище или на психиатрична клиника.

Вдиша колкото се може по-дълбоко, без да събужда болката в гръдния кош. След антисептичната воня на болницата беше изумително да напълни дробовете си с хладния, наситен с аромата на борове въздух.

Излезе на тротоара и тръгна по Главната към сградите в центъра.

Този път хората бяха повече, отколкото следобед.

Мина покрай някакъв ресторант в малка къща с вътрешен двор. Посетителите вечеряха отвън под трепетлики, по чиито клони бяха окачени мънички бели крушки.

От миризмата на храна коремът му изръмжа.

Пресече на кръстовището между Главната и Пета и се върна при телефонната будка, където беше изгубил съзнание два дни по-рано.

Влезе вътре, прелисти указателя и намери адреса на шерифския участък на Уейуърд Пайнс.

Чувстваше се по-добре от дни наред, докато вървеше към източната част на града, а светлината намаляваше и температурата падаше.

Мина покрай един двор, в който приготвяха барбекю. Лекият вятър довя до него миризма на дървени въглища.

Прекрасен възкисел аромат на бира от пластмасов ви чаши.

Детски смях, отекващ в долината.

Мелодично цъкане на пръскачка, подобно на песен на цикада.

Накъдето ида погледнеше, виждаше картина.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Утес чайки
Утес чайки

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР ГЕРМАНИИ № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные почти на 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999–2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Несколько пропавших девушек, мертвое тело у горных болот – и ни единого следа… Этот роман – беспощадный, коварный, загадочный – продолжение мирового бестселлера Шарлотты Линк «Обманутая».Тело 14-летней Саскии Моррис, бесследно исчезнувшей год назад на севере Англии, обнаружено на пустоши у горных болот. Вскоре после этого пропадает еще одна девушка, по имени Амели. Полиция Скарборо поднята по тревоге. Что это – дело рук одного и того же серийного преступника? Становится известно еще об одном исчезновении девушки, еще раньше, – ее так и не нашли. СМИ тут же заговорили об Убийце с пустошей, что усилило давление на полицейских.Сержант Кейт Линвилл из Скотланд-Ярда также находится в этом районе, но не по службе – пытается продать дом своих родителей. Случайно она знакомится с отчаявшейся семьей Амели – и, не в силах остаться в стороне, начинает независимое расследование. Но Кейт еще не представляет, с какой жутью ей предстоит столкнуться. Под угрозой ее рассудок – и сама жизнь…«Линк вновь позволяет нам заглянуть глубоко в человеческие бездны». – Kronen Zeitung«И снова настоящий восторг из-под пера королевы криминального жанра Шарлотты Линк». – Hannoversche Allgemeine Zeitung«Шарлотта Линк – одна из немногих мировых литературных звезд из Германии». – Berliner Zeitung«Отличный, коварный, глубокий, сложный роман». – Brigitte«Шарлотте Линк снова удалось выстроить очень сложную, но связную историю, которая едва ли может быть превзойдена по уровню напряжения». – Hamburger Morgenpost«Королева саспенса». – BUNTE«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Агент на месте
Агент на месте

Вернувшись на свою первую миссию в ЦРУ, придворный Джентри получает то, что кажется простым контрактом: группа эмигрантов в Париже нанимает его похитить любовницу сирийского диктатора Ахмеда Аззама, чтобы получить информацию, которая могла бы дестабилизировать режим Аззама. Суд передает Бьянку Медину повстанцам, но на этом его работа не заканчивается. Вскоре она обнаруживает, что родила сына, единственного наследника правления Аззама — и серьезную угрозу для могущественной жены сирийского президента. Теперь, чтобы заручиться сотрудничеством Бьянки, Суд должен вывезти ее сына из Сирии живым. Пока часы в жизни Бьянки тикают, он скрывается в зоне свободной торговли на Ближнем Востоке — и оказывается в нужном месте в нужное время, чтобы сделать попытку положить конец одной из самых жестоких диктатур на земле…

Марк Грени

Триллер