Пактът „Касандра“

— Имах предвид, че не е изпратено и потвърдено по обичайния ред. Но, по дяволите, Мегън, кой друг би могъл да го изпрати?

Двамата мъже се върнаха към задълженията си и Мегън се оттегли. Нещо не беше наред. Беше си спомнила къде е виждала този номер. Това бе личният номер на Дилън Рийд в НАСА. Как би могъл да изпрати съобщение сам на себе си?

След като влезе в космическата лаборатория, Рийд прекъсна захранването на наблюдателните камери, които записваха дейността в Биоизпитания. Отлепи велкрозакопчалката на един от джобовете на панталоните си и извади оттам късия титанов цилиндър, който Бауер му бе дал преди по-малко от двадесет и четири часа. Макар че контейнерът беше грижливо запечатан, Рийд създаваше, че си има работа с опасен материал, който твърде дълго е стоял незамразен. Отвори фризера и постави контейнера до пробите от царевични клетки и червеи нематоди, след това отново включи камерите.

Облекчен, че вариолата вече е на сигурно място, Рийд започна да подготвя Биоизпитания за процедурите, които щеше да извърши. В същото време се опитваше да отгатне какво се е случило на Земята и защо Бауер е направил толкова съществени промени в графика. Последното, което знаеше, беше, че Берия е изпратен да премахне Смит. След като Бауер бе успял да предаде съобщението си и от наземен контрол нямаше никакви аварийни сигнали за необичайни обстоятелства, логичният извод беше, че Берия се е сблъскал с проблем — достатъчно сериозен, за да накара Бауер да реагира.

Рийд знаеше, че Бауер не би се свързал повторно с него, освен ако не е абсолютно наложително. Пилотът и командирът на полета не биха заподозрели появата на едно съобщение, изпратено без обичайното потвърждение на НАСА; но второ такова би породило интерес и въпроси. Тъй като в момента Рийд нямаше начин да се свърже с Бауер, трябваше да разчита само на интуицията си и да довърши работата, която старият швейцарец беше започнал.

Рийд би предпочел да изпълни задачата си така, както я бе замислил. При сегашните обстоятелства трябваше да се пребори с умората от излитането и да се настрои за изтощителна работа. Той пъхна краката си в ограничителите на пода пред Биоизпитания и пресметна колко време ще му отнеме работата. Ако изчисленията му бяха точни, когато свършеше, останалите от екипажа щяха да са отишли на вечеря. Всички щяха да са на едно място, точно както на него му се искаше.

* * *

Очите на Натаниъл Клайн гледаха сурово и хладно. Той седеше във всекидневната на вилата Роузбъд и мълчаливо слушаше разказа на Смит за залавянето на Берия и подробностите от последвалия разпит.

— Значи, доказан убиец е свързан с швейцарска банка и с един от най-високопоставените й служители — промърмори той.

Смит посочи касетата върху масичката.

— Берия ни каза и много повече от това. Някои от най-влиятелните хора в Русия и Източна Европа са го наемали да им върши услуги срещу заплащане. Събития, които до този момент са ни се стрували случайни, могат да бъдат проследени и свързани с убийства и изнудвания, в които Берия има пръст.

Клайн изсумтя.

— Добре. Натрупали сме доста мръсотия и един ден тя може да ни бъде от полза. Но няма да дочакаме този ден, ако не открием едрата шарка. Къде са сега Берия и Киров?

— На сигурно място. Берия е силно упоен. Киров го пази. Генералът има една молба към нас: иска да върне Берия обратно в Москва — тихо и кротко, колкото може по-рано.

— Можем да уредим това без проблеми. Стига само да си сигурен, че няма какво повече да ни каже.

— Сигурен съм, сър.

— В такъв случай ще уредя полет от Андрюс.

Клайн стана и закрачи пред панорамния прозорец.

— За съжаление залавянето на Берия не решава нашия проблем. Знаеш, че швейцарците са пословични с това, че държат финансовите си операции в тайна. Президентът може и да ги принуди да се разприказват, без да разкрива защо се нуждаем от сътрудничеството на Офенбах банк, но това е малко вероятно.

— Тази операция не може да се провежда на правителствено ниво, сър — спокойно отбеляза Смит. — Не разполагаме с необходимото време, а и аз като вас подозирам, че швейцарците няма да ни помогнат — той направи пауза. — Но господин Вайзел може да се окаже по-услужлив. Питър Хауъл е наблизо — във Венеция.

Клайн погледна към Смит и разбра за какво точно намеква. Отне му няколко секунди, за да обмисли рисковете.

— Добре — каза накрая. — Но се погрижи да му обясниш, че не бива по никакъв начин да разкрива кой го изпраща и не трябва да прекалява.

Смит влезе в малката стая, превърнала се в кабинет на Клайн в Кемп Дейвид, и се обади по телефона.

— Питър, заминавай за Цюрих.

— Предполагах, че може да се наложи — отговори англичанинът. — Имам резервация за първия вечерен полет.

— Питър, добрах се до Берия. Той ми каза за Вайзел, но само толкова. Трябва да науча името на поръчителя.

— Ако Вайзел го знае, и ти ще го научиш. Ще ти се обадя от Цюрих, Джон.

— Добре. Случайно да имаш подръка касетофон? Имам нещо, което може да ти бъде от полза…

Смит се върна във всекидневната и съобщи на Клайн, че Хауъл пътува за Швейцария.

— Открихте ли нещо ново за линкълна, сър?