Панаир на суетата (роман без герой)

Макар заведението на Фраскати и салонът да бяха отворени по това време в Париж, манията за хазартни игри бе тъй разпространена, че обществените игрални зали не бяха достатъчни за увлечението, обхванало всички. В частните домове хората се занимаваха с хазарт тъй пламенно, сякаш нямаше публични места, където да задоволят тази своя страст. На очарователните малки вечерни приеми у семейство Кроли това фатално забавление се практикуваше като нещо обикновено — за голямо неудоволствие на добродушната малка мисис Кроли. Тя говореше с най-дълбоко огорчение за страстта, която съпругът й проявяваше към заровете, и се оплакваше за това на всеки, който дойдеше в къщата й. Ребека заклеваше младежите никога да не се докосват до кутийката със заровете; и когато младият Грийн, от пехотата, загуби доста значителна сума, Ребека прекара цяла нощ в сълзи (както слугата разправи на нещастния джентълмен) и дори падна на колене пред мъжа си, молейки го да прости задължението и да изгори документа, с който длъжникът го потвърждаваше. Но как можеше да стори това? Самият той току-що бе загубил точно такава сума в полза на Блекстън от хусарския полк и на граф Пънтър от хановерската кавалерия. На Грийн можеше да се даде прилично продължение на срока; но дали изобщо трябваше да плати? Разбира се! Каква детинщина е да се изгаря писменото потвърждение на известно задължение.

И други офицери, повечето от тях млади — тъй като около мисис Кроли се събираха млади хора — си отиваха от приемите й с печални лица, защото все губеха, било повече, било по-малко, на нейните фатални игрални маси. Къщата й започна да се ползува с недобра репутация. Старите играчи предупреждаваха по-неопитните за грозящата ги опасност. Полковник О’Дауд, от… полк, който също пребиваваше тогава в Париж, предупреди поручик Спуни от същия полк. Между пехотинския полковник и жена му, които вечеряха в Cafe de Paris, и полковник и мисис Кроли, които също се хранеха там, избухна шумна и бурна разправия. Дамите и от двете страни взеха живо участие. Мисис О’Дауд щракна с пръсти пред лицето на мисис Кроли и нарече съпруга й „същински мошеник“. Полковник Кроли извика на дуел полковник О’Дауд, носител на Ордена на банята. Като научи за спора, главнокомандуващият изпрати да повикат полковник Кроли, който приготовляваше същите пистолети, „с които бе застрелял капитан Маркър“, и двамата така си поговориха, че никакъв дуел не последва. Ако Ребека не бе паднала на колене пред генерал Тъфто, щяха да изпратят Кроли обратно в Англия, и в продължение на няколко седмици подир това той игра само с цивилни.

Но въпреки несъмненото Родъново изкуство и постоянните му успехи за Ребека стана ясно, като размисли по тези въпроси, че положението им беше много несигурно и че макар и да живееха повече на кредит, малкият им капитал все щеше да се свърши.

— Хазартът, миличък — казваше тя, — е добро нещо, когато помага на доходите ти, но не и когато самият той служи за доход. Някой ден на хората може да им омръзне да играят и тогава какво ще правим?

Родън призна, че мисълта и е права. И действително той забеляза, че след няколко от малките им вечерни угощения на господата наистина омръзваше да играят с него и въпреки очарованието на Ребека не ги посещаваха с голяма охота.