Панаир на суетата (роман без герой)

Колкото и лесен и приятен да бе животът им в Париж, все пак той не представляваше нищо друго, освен забавления и празно разтакаване; и Ребека видя, че трябва да създаде кариера на мъжа си в собствената им страна. Тя трябваше да му намери някое място или служба в отечеството им или в колониите; и реши да се отправят за Англия веднага щом нейният път бъде разчистен. Като първа стъпка накара Кроли да продаде чина си в кавалерията и да остане на половин заплата. Службата му като адютант на генерал Тъфто се бе прекратила преди това. Ребека се подиграваше на този военен пред всички. Подиграваше се на перуката му (която той сложи при пристигането си в Париж), на изкуствените му зъби, най-вече на претенциите му на покорител на женските сърца и на смешната му суетност, когато си въобразяваше, че всяка жена до която се приближеше, е влюбена в него. Понастоящем генералът бе прехвърлил вниманието си към мисис Брент, съпругата на военния интендант Брент. За нея сега бяха букетите му, обедите в ресторантите, оперните ложи, дребните подаръци. Клетата мисис Тъфто не беше по-щастлива от по-рано и все още трябваше да прекарва дълги вечери вкъщи, сама с дъщерите си, като знаеше, че нейният генерал бе излязъл напарфюмиран и накъдрен, за да застане зад стола на мисис Брент в театъра. Разбира се, Беки имаше цяла дузина обожатели на негово място и можеше да раздроби на парчета съперницата си със своята духовитост. Но, както вече казахме, тя бе започнала да се изморява от този празен светски живот — оперните ложи и вечерите в ресторантите почнаха да й се струват блудкави, а букетите не можеха да служат като капитал за бъдещи доходи. Също така не можеше да се препитава с дребни подаръци, дантелени кърпички и велурени ръкавици. Тя чувствуваше празнотата на удоволствията и жадуваше за по-съществени придобивки.

В този критичен момент пристигна една новина, която се разпространи между многото кредитори на полковника в Париж и им достави голямо задоволство. Мис Кроли, богатата леля, от която той очакваше грамадно наследство, беше на умиране. Полковникът трябваше бързо да се отправи към постелята й. Мисис Кроли и детето й щяха да останат в Париж, докато той се върне да ги прибере. Той тръгна за Кале и като стигна благополучно там, можеше да се предположи, че щеше да се запъти към Дувър; но вместо това взе дилижанса за Дюнкерк и оттам пое пътя за Брюксел, към което място и по-рано бе проявявал пристрастие. Работата е там, че той имаше повече дългове в Лондон, отколкото в Париж, и предпочиташе малкия и тих белгийски град пред двете столици.

Лелята бе мъртва, Мисис Кроли поръча най-строги жалейни дрехи за себе си и за малкия Родън. Полковникът се зае да урежда работите около наследството. Сега те можеха да наемат най-хубавия апартамент на хотела вместо малкия entresol72, в който бяха живели досега. Мисис Кроли и собственикът се посъветваха за новите завеси, спречкаха се приятелски за килимите и най-после уредиха всичко, освен сметката. Тя потегли в един от екипажите му с бавачката-французойка и детето. Очарователният хотелиер и съпругата му й махаха усмихнато за сбогом от пътната врата. Генерал Тъфто се разяри, когато научи, че си е заминала, а мисис Брент се разяри срещу него заради това, че той бе разярен. Поручик Спуни бе засегнат в самото сърце, а собственикът на хотела приготви най-хубавите си стаи в очакване на привлекателната малка жена и нейния съпруг. Той скъта с най-голямо внимание куфарите, които тя остави под негова грижа. Мадам Кроли му обърна особено внимание върху тях. Обаче, когато ги отвориха известно време подир това, стана ясно, че не съдържаха нищо особено ценно.

Но преди да отиде при съпруга си в белгийската столица, мисис Кроли направи пътуване до Англия, като остави малкия си син на континента, под грижите на прислужничката-французойка.

Раздялата между Ребека и малкия Родън не причини голяма мъка нито на нея, нито на него. Искрено казано, още от раждането на малкия джентълмен тя го бе виждала твърде рядко. Възприела хубавия обичай на френските майки, бе го дала на една дойка в някакво село в околностите на Париж, където малкият Родън прекара първите месеци от живота си съвсем не нещастно, с цял куп заварени братчета в дървени обувки. Баща му често отиваше с коня си да го навести и бащиното сърце на Родън старши се изпълваше с радост, като го виждаше, розов и изцапан, да крещи високо, щастливо улисан в играта си — да прави питки от кал под надзора на бавачката си, жената на градинаря.