Реглс беше добър човек — добър и щастлив. Къщата му носеше такъв хубав годишен доход, че той твърдо реши да изпрати децата си в добри училища и затова, независимо от парите, които това му струваше, даде Чарлс на пансион у д-р Суиштейл, Шугъркейн Лодж, а малката Матилда — у мис Пековър, Лоренциум Хаус, Клапъм.
Реглс обичаше и се възхищаваше от рода Кроли, от който произтичаше цялото му житейско благополучие. В стаята зад дюкяна той бе окачил един силует на господарката си и една рисунка, представляваща къщата на вратаря на Куинс Кроли, направена с туш от самата мис Кроли. И едничката негова прибавка към украсата на къщата на Кързън Стрийт бе пейзаж, представляващ имението Куинс Кроли в Хампшир, седалището на сър Уолпол Кроли, баронет, нарисуван както седи в позлатена каляска, теглена от шест бели коня, минаваща край езеро, изпълнено с лебеди и лодки, в които се виждаха дами с кринолини и музиканти с флагове и перуки. Да, Реглс считаше, че никой в света няма такова имение, нито е от такъв величествен род.
По щастливо стечение на обстоятелствата, когато Родън и жена му се завърнаха в Лондон, къщата на Реглс се даваше под наем. Полковникът познаваше и нея, и собственика й много добре; връзката между него и рода Кроли се поддържаше постоянно, тъй като Реглс помагаше на мистър Баулс винаги, когато мис Кроли даваше угощение на приятелите си. И старият човек не само даде къщата си под наем на полковника, но дори изпълняваше ролята на лакей, когато имаше гости, докато пък мисис Реглс вършеше готварска работа долу в кухнята и изпращаше горе такива блюда, които биха задоволили самата стара мис Кроли. Този, значи, беше начинът, по който Кроли се сдоби с жилище без пари; защото, макар и Реглс да трябваше да плаща данъци и налози, както и лихвата върху ипотеката на своя събрат лакей; и премиите върху осигуровката си за живот; и таксите за обучението на децата; и яденето и пиенето за семейството си — а известно време и тези за семейство Кроли; и макар клетникът да се разори напълно от тази сделка, като изхвърлиха децата му на улицата, а самият той бе изпратен в затвор за длъжници, все пак нали някой трябва да плаща заради господата, които живеят без никакви доходи! И се случи тъй, че Реглс трябваше да стане представител на липсващия капитал на полковник Кроли.
Питам се, колко ли семейства биват тласкани към измамничество и разорение от големите мошеници от категорията на Кроли? Колко ли големи благородници ограбват дребните си доставчици, благоволяват да лишат бедните си слуги от скромните им заплати и мамят заради няколко шилинга? Когато четем, че някой благородник е заминал за Континента или че в къщата на друг благородник е влязъл съдебният пристав — или че единият или другият дължи шест или седем милиона, нещастието им ни се струва едва ли не славно и ние изпитваме уважение към жертвата заради разорението й. Но съжалява ли някой бедния бръснар, който не може да получи парите си затова, че е пудрил перуките на лакеите? Или бедния дърводелец, който е правил украшения и е строил беседки за приемите на милейди? Или клетия шивач, покровителствуван от домоуправителя, заложил всичко, каквото притежава, и повече дори, за да приготви ливреите, които милордът му е направил честта да поръча при него? Когато големият дом рухне, тези нещастници остават под руините незабелязани — та нали в старата легенда се казва, че преди човек да отиде по дяволите, той изпраща там мнозина други!
Родън и жена му великодушно станаха редовни клиенти на всички бивши доставчици на мис Кроли, които намериха за добре да им услужват. Някои проявиха доста голямо желание за това, особено победните. Удивително беше да се види постоянството, с което перачката от Тутинг докарваше количката с дрехите всяка събота и представяше сметката седмица след седмица. Самият мистър Реглс трябваше да ги снабдява със зеленчуци. Сметката за бирата, поръчвана за прислугата от кръчмата „Щастие във войната“, представляваше истинско чудо в областта на бирената консумация.
Също така те дължаха по-голямата част от заплатата на всичките си прислужници, поради което последните, щат не щат, се чувствуваха свързани с къщата. С една дума, не плащаха на никого. Не плащаха на железаря, който правеше бравите; нито на стъкларя, който се грижеше за прозорците; нито на собственика на екипажа, от когото го взеха под наем; нито на кочияша, който го караше; нито на месаря, който доставяше агнешкия бут; нито за въглищата, които го опичаха; нито на готвачката, която го приготовляваше; нито на слугите, които го изяждаха. И вече ми е станало ясно, че този е начинът, по който нерядко хората живеят охолно, без да притежават никакви доходи.