Панаир на суетата (роман без герой)

В малките градчета подобни неща не могат да станат, без да се забележат. Там ние знаем какво количество мляко взема съседът ни и виждаме плешката или птиците, които му се поднасят за вечеря. Така също може би №200 и №202 на Кързън Стрийт знаят какво става в намиращата се помежду им къща, тъй като слугите влизат във връзка един с друг през оградата; обаче Кроли и жена му и техните приятели не познават №200 и №202. Когато отидете на гости на №201, там ви посрещат сърдечно, усмихват ви се мило, поднасят ви хубава вечеря, а домакинът и домакинята ви стискат весело ръка, сякаш са неоспорвани господари на три или четири хиляди лири стерлинги годишен доход — и действително са такива — не в пари, а в продукти и труд, който други полагат за тях. Ако не плащаха за агнешкото, те го имаха; ако не даваха злато в замяна на виното си, откъде бихме могли да знаем това? Никъде не се поднасяше по-хубав кларет от този на трапезата на Родън; никъде не се даваха по-хубави и по-изискано сервирани вечери. Неговите приемни бяха най-хубавите и уютни малки салони, които човек може да си представи. Ребека ги бе украсила с голям вкус и с хиляди дреболии, донесени от Париж. И когато тя сядаше до пианото си и запяваше с весело сърце, гостенинът заявяваше, че се намира в истински рай на домашно удобство и си казваше, че макар и съпругът да е въз глупавичък, съпругата е очарователна, а приемите са най-приятните в света.

Духовитостта на Ребека, нейното остроумие и лекомислие бързо я направиха много популярна сред известна категория хора в Лондон. Пред вратата й се виждаха скромни карети, от които излизаха личности с много голямо обществено положение. Зърваше се екипажът й в парка, заобиколен от твърде известни елегантни кавалери. Малката ложа на третия балкон на операта биваше изпълнена с глави, които постоянно се меняха. Но трябва да се признае, че дамите се държаха настрани от нея и че вратите им бяха затворени за нашата малка авантюристка.

Авторът на настоящата повест може, разбира се, да говори за женския свят и неговите обичан само от втора ръка. Един мъж не е в състояние да разбере, нито да проникне в тези загадки, също както не може да знае за какво приказват дамите, когато се качат горе подир вечеря. Само чрез разпитване и постоянство човек понякога добива далечна представа за тези тайни. Посредством същото усърдие всеки, който пристъпва по паважа на Пел Мел и посещава клубовете на нашата столица, научава по нещо за аристократичния свят на Лондон било от личен свой опит, било чрез някой свой познат, с когото играе билярд или пък вечеря. Тъй именно разбираме, че също както има мъже (подобни на Родън Кроли, чието положение вече описахме), представляващи забележителни фигури в очите на невежите и неопитните из областта на светския живот, които ги виждат в парка да се разхождат с най-известните градски контета, така съществуват и жени, които могат да се нарекат джентълменски дами. Те биват посрещани много благосклонно от всички господа, чиито съпруги обаче странят от тях и ги пренебрегват. Такава е мисис Файърбрейс, дамата с прекрасните руси къдри, която всеки ден срещате в Хайд Парк, заобиколена от най-прочутите франтове на империята ни. Друга като нея е мисис Рокууд, чиито приеми се описват най-подробно в модните вестници и в чийто дом виждате да вечерят най-различни посланици и благородници. Бихме могли да споменем много други, подобни на тях, ако имаха някаква връзка с настоящия разказ. Но докато простите хорица, които стоят вън от светския живот, или пък провинциалистите, които се интересуват от благородничеството, виждат тези дами на обществени места, под светлината на привидната им слава, или пък им завиждат отдалеч, по-добре осведомените могат да им кажат, че тези облажавани дами имат толкова малко възможност да влязат в „обществото“, колкото и съпругата на дребния провинциален благородник, която чете за техните дела във вестник „Морнинг Пост“, Хората, които живеят в Лондон, познават добре тези страшни истини. Вие чувате как множество дами, притежаващи мнимо високо положение и богатство, са изключени от това „общество“.

Безумните усилия, полагани от тях, за да влязат в този кръг; подлостите, с които си служат; униженията, които понасят, са наистина удивителни за онези, чиято цел е изучаването на женската или мъжката природа. Старанието да се проникне в модния свят с цената на неимоверни мъки представлява чудесна тема за всеки голям писател, притежаващ необходимите способности, свободно време и познание на английския език, нужни за изготвянето на подобно литературно произведение.