Панаир на суетата (роман без герой)

Ребека не обичаше много-много да отива да вижда своя син и наследник. Веднъж той й развали една нова гълъбовосива пелерина. Той предпочиташе милувките на дойката си пред тези на майка си и когато най-после напусна тази весела бавачка и почти майка, плака силно в продължение на няколко часа. Утеши го само обещанието на майка му, която каза, че ще се върне при дойката си на следния ден. А дори и самата бавачка навярно щеше да почувствува голяма мъка от раздялата, ако не й бяха казали, че скоро ще й доведат пак детето. Известно време след това тя с нетърпение чакаше връщането му.

Изобщо може да се каже, че тези наши приятели бяха измежду първите от онова ято храбри английски авантюристи, които впоследствие нахлуха на континента и мамеха хората във всички европейски столици. През онези щастливи дни на 1817–1818 г. съществуваше много голямо уважение към богатството и почтеността на британците. Разправяли са ми, че тогава те още не се били научили да се пазарят с настойчивостта, с която сега се отличават. Големите европейски градове не са били още отворени за предприемчивостта на нашите мошеници. И докато сега почти няма град във Франция или Италия, където някой благороден наш съотечественик с онова високомерие и дързост в държането, които носим навсякъде, да не мами хотелиери, да не дава фалшиви чекове на доверчиви банкери, да не краде екипажите на производителите на файтони, скъпоценностите на златарите, парите на наивните пътници при игра на карти — дори и книгите от обществените библиотеки, преди тридесет години беше достатъчно да сте Milor Anglais73, пътуващ в частен екипаж, за да имате кредит, където пожелаете, и джентълмените вместо те да измамват, самите биваха измамвани. Трябваше да изминат няколко седмици след отпътуването на семейство Кроли, за да може собственикът на хотела, където живееха при престоя им в Париж, да види какви загуби бе понесъл. Той разбра това едва когато мадам Марабу, шапкарката, се появи на няколко пъти с малката си сметчица за доставяните на мадам Кроли артикули; когато Monsieur Дидело от Бул д’Ор попита половин дузина пъти дали cette charmante Miledi74, която бе купувала от него гривни и часовници, се е завърнала. Нещо повече — дори жената на бедния градинар, която се бе грижила за детето на мадам, след първите шест месеца не получи нищо за млякото, което бе давала на здравия и жизнерадостен малък Родън. Да, дори и на бавачката не платиха — семейство Кроли бързаше твърде много, за да си спомни дребния дълг към нея. А що се отнася до хотелиера, до края на живота си той сипеше тежки проклятия върху английския народ. Той запитваше пътниците дали познават някой си полковник лорд Кроли — avec sa femme — une petite darne, tres spirituelle75. „Ah, Monsieur! — прибавяше той. — lis m’ont affreuscment vole…“ Жално ставаше на човек да го слуша как говори за това нещастие.

Целта, с която Ребека отиде в Лондон, бе да постигне известен компромис с безбройните кредитори на съпруга си и като предложи да им заплати съвсем нищожна част от задълженията му, да му осигури връщането в отечеството. Не ни прилича да проследяваме предприетите от нея стъпки при воденето на тези тъй трудни преговори. Можем само да кажем как тя им обясни, че сумата, която им предлагаше, бе единственият капитал на съпруга й; как ги убеди, че полковник Кроли би предпочел да остане да живее завинаги на континента, вместо да се прибере в отечеството си, без да уреди своите дългове; как им даде да разберат, че липсва всякаква възможност да му дойдат отнякъде други пари и че в никакъв случай не ще може да им се даде по-голяма сума от тази, която й е възложено да им предложи. И тъй, тя успя да накара кредиторите на съпруга си единодушно да приемат предложенията й и с хиляда и петстотин лири стерлинги готови пари заплати десет пъти по-големи дългове.

При тази сделка мисис Кроли не нае адвокат. Работата беше толкова проста — да приемеш или да откажеш, — както сама тя правилно забеляза, че остави адвокатите на кредиторите сами да свършат необходимото. И мистър Луис, който защищаваше интересите на мистър Дейвидс от Ред Лайън Скуеър, а също и мистър Мос, действуващ за мистър Манасе от Кързитър Стрийт (главните кредитори на полковника), изразиха възхищението си пред тази дама от блестящия начин, по който тя умееше да върши сделки, и заявиха, че никой професионалист не можел да я бие в това отношение.