Пантерата

— Ясно. Значи ще изпарим онзи тип?

— Безпилотните самолети се използват предимно за въздушно наблюдение — продължи да ни напомня той.

Тогава защо са ги нарекли „Предатор“12? Защо не „Зорки гълъбчета“?

— По-късно ще стигна до целта на мисията — добави Чет.

Обикновено започваш с целта и после очертаваш плана. При секретните операции обаче положението е малко по-различно, най-вече защото целта (например да светнеш някого) невинаги е законна и следователно не се казва, а се подразбира.

— Първо, разузнавателните ни източници, човешки и електронни, поставят Пантерата в околностите на Мариб — започна Чет.

— Същото научихме с Джон от затворника в Гумдан — уведоми го Бренър.

— Ясно.

— И колегите ти в Сана също са го разпитвали — или си го направил ти — добавих аз.

Отговор не последва.

— Имаш ли препис на разпита? — попитах.

— Още не. Проблеми с превода — обясни той. — Мога ли да продължа?

— Разбира се.

— Второ — продължи той, — трябва да ви кажа, че ще тръгнем оттук около полунощ. Ще отлетим за Мариб и може да не се върнем.

— Би ли се изразил по малко по-друг начин? — попита Бренър.

Не е за вярване, но Чет се усмихна и поясни:

— Ако мисията е успешна, няма да се върнем тук. Вземете само най-необходимите неща и оставете всичко друго в стаите си. Багажът ще ви бъде препратен.

Къде? На най-близкия роднина ли?

— А ако мисията е неуспешна? — поинтересува се Бренър.

— Тогава може да се върнем тук, за да продължим операцията. Освен ако не сме мъртви — добави Чет.

Схванах.

— За твое сведение, двамата с Кейт трябва да чуем и одобрим плана за действие, преди да направим каквото и да било — уведомих го. — Такава беше уговорката.

Чет като че ли не знаеше, че има уговорка.

— Мисля, че сте преминали линията, от която няма връщане назад, господин Кори.

— Джон и Кейт се съгласиха доброволно да бъдат стръв, така че могат да предложат промени в плана, що се касае до ролите им — намеси се Бък и се обърна към мен и Кейт. — Но трябва да ви кажа, че това може да е единственият ни шанс да пипнем Пантерата, преди да е изчезнал отново.

— Това ни е ясно — отвърна Кейт.

— Излитаме от летището с „Туин Отър“ DHC–6 — продължи Чет. — Това е двумоторен самолет с къс разбег и подсилени фиксирани колесници, способен да кацне на шосе, което и ще направим.

Я пак?

— Машината е регистрирана в Кувейт като регионален чартърен самолет, но ще бъде управлявана от двама американски пилоти — продължи Чет.

Слава богу. Разбира се, самолетът бе всъщност собственост на някаква фирма параван на ЦРУ и пилотите бяха на заплата към Управлението, макар че тези факти трудно биха могли да се докажат. Компанията има отлични въздушни ресурси по цял свят, известни в бранша като „Шпионеър“. Ако някой успее да преброи всички летателни апарати на „Шпионеър“, авиопаркът й сигурно ще се окаже по-голям от този на „Америкън Еърлайнс“.

— Полетът ще трае по-малко от три часа — каза Чет.

Като стана дума за това, „Шпионеър“ можеше да ни докара безопасно от Сана до Аден за по-малко от три часа, при това без засада. Някой идиот обаче беше решил да види какво знае Ал Кайда и на какво е способна. А също и какво могат да направят ракети „Хелфайър“ на Ал Кайда. Не помнех да съм се писал доброволец за това, но ако бяхме гръмнали Пантерата, щях да потупам Чет по гърба и да се готвя да отлетя за Ню Йорк, а не за Мариб.

— Ще имаме ли водач на терена? — попита Бренър.

Иначе казано, някой с фенерче или най-малкото със запалка.

— Да, доверен местен — отвърна Чет.

— Подобно нещо не съществува — уведоми го Бренър. Сети се за някоя полянка в джунглите на Югоизточна Азия и добави: — Трябва да е американец.

— Тук това е невъзможно — увери го Чет, както и всички останали, тоест нас. — Използвали сме този човек и преди. Плаща му се добре. И има семейство в Щатите, което иска да види отново.

Аз също исках да видя моето семейство. Е… без тъщата и тъста.

— Този човек, чието кодово име е Тарик, или „нощен посетител“, има радиостанция, чиято честота ще бъде следена от самолета — продължи Чет. — За да отбележи мястото на кацане на шосето, Тарик има цяла раница малки автономни електронни предаватели, които ще разположи по указания му начин по пътя, както и в началото и края на участъка. Пилотите ще могат да видят сигналите от тези предаватели на джипиеса в кабината. Тарик го е правил десетки пъти, пилотите също — увери ни той.

— А ти?

— Много пъти. — Чет продължи: — Всички предаватели ще бъдат включени, когато Тарик ги постави на пътя, но малко преди пристигането ни той ще прецени вятъра и други фактори, след което ще изключи предавателите в единия край на пистата — онзи, от който не бива да захождаме. Така пилотите ще знаят от коя посока да кацнат, но по-важното е, че ако предавателите продължават да работят и в двата края на пътя, това ще означава, че Тарик поради една или друга причина е извън играта.

— Или спи като загубеняците, които е трябвало да запишат експлозията на „Коул“.

Чет се насили да се усмихне любезно и продължи: