Пантерата

И ние щяхме да се почувстваме добре от подобно нещо. Пардон. Това беше грубо. Всъщност започвах наистина да уважавам Чет Морган. Определено имаше хъс. Освен това беше луд, а може би и лъжец. Но много точен, много умен и явно безстрашен.

Чет обаче добави:

— Тъй като няма да съм с вас в хотел „Билкис“, нито при руините или при отвличането, няма да е известно, че се намирам в. Мариб и съответно няма да бъда предложен на Ал Кайда. — И обясни: — Ал Кайда в Йемен приравнява служителите на ЦРУ с безпилотните самолети и ракетите им, а ние не искаме да им навяваме подобни мисли.

Ясно. Нали затова са ви кръстили призраци. Има ви, но никой не може да ви види. Аз обаче нямах нищо против, Кейт и Бренър явно също нямаха. Бък, разбира се, вече беше наясно с плана.

Като стана въпрос за план, аз имах някои проблеми с него, така че попитах:

— Защо им е на Пантерата или Ал Кайда да си помислят, че шейх Муса ще отвлича американци, щом му се плаща, за да защитава западняци и иска Мариб да си остане задължителна туристическа дестинация?

— Добър въпрос — отвърна Чет. — Шейхът е обещал на Ал Кайда, че племенните му земи ще останат неутрални. Туристите и западняците са добре дошли, но това не се отнася за американски агенти. Те… тоест ние… сме законни мишени.

— Добре. Звучи убедително. Но защо му е на шейх Муса да отива при Ал Кайда с шестима… пардон, петима… отвлечени американци, щом не е в добри отношения с организацията?

Чет кимна, сякаш беше очаквал този въпрос, и отговори:

— Заради парите. Ал Кайда смята, че е постигнала с шейх Муса уговорка, основаваща се на пари. Двете страни сключиха сделка, според която Ал Кайда може да организира тренировъчен лагер в един от лагерите на племето, така че макар да не се доверява на шейх Муса, Ал Кайда си мисли, че той може да бъде купен.

— Струва ми се, че е купен — отбелязах.

Чет поклати глава и ми обясни търпеливо:

— Това беше наша идея, господин Кори. Сега знаем къде се намира тренировъчният лагер.

Ясно. Хитро. Стига да е истина.

— Защо не сме заличили лагера? — попитах.

— По-добре е да го следим — отвърна Чет. — От информацията от безпилотните самолети и от местни източници изглежда, че Пантерата никога не се появява в лагера, но ако го правеше и успеехме да го засечем, щяхме отдавна да сме наврели един „Хелфайър“ в гъза му.

— Схванах.

— В замяна на неутралитета от страна на Муса — продължи Чет — Ал Кайда няма право на въоръжени действия на територията на шейха. Но когато Ал Кайда отвлече и уби белгийците и представи инцидента като племенно похищение, Муса казал на Ал Кайда, че е много ядосан. От Ал Кайда отрекли да имат нещо общо с изчезването на туристите, но въпреки това бутнали на Муса малко пари и оръжия, за да замажат случката. Муса обаче не им повярвал и когато научил за предстоящата атака срещу инсталацията на „Хънт Ойл“, ни предупреди (срещу десет хиляди долара) и ние изпратихме безпилотни самолети в района и предупредихме охраната на „Хънт Ойл“, която, както знаете, беше готова за нападението. Ал Кайда обаче няма как да знае със сигурност кой ги е издал, ако изобщо някой ги е издавал, макар че шейх Муса им е казал, че търси виновника.

Не е лесно да следваш лъжите и лъжците без указател. В света, в който живеех доскоро, лъжата слага край на сделката — или ти осигурява известен престой на топло. В този свят да те хванат в лъжа означаваше, че ти трябва по-голяма и по-добра лъжа или най-малкото хубав подарък за онзи, който те е сгащил, че лъжеш.

— И тъй, за да отговоря на въпроса, Ал Кайда вярва, че шейх Муса ще сключи сделка с тях, когато е в негов интерес да го направи — каза Чет. — Шейхът не е прекратил даването под наем на тренировъчния лагер (по наша молба) и Ал Кайда гледа на това като на положителен знак, че шейхът е готов да прави пари. — И като стана дума за пари, ни уведоми: — За петима отвлечени американски агенти от разузнаването Ал Кайда ще му плати… някъде около сто хиляди долара.

— На човек? — попитах аз.

— Не. Общо. — Той се усмихна. — Не се надценявай.

Така де. Животът е евтин.

— На полицаите от БНС им е било платено около четиристотин долара, за да изчезнат при случая с белгийците — добави Чет.

Направо без пари.

И тъй, шейх Муса играеше двойна игра, събираше подкупи, наеми и хонорари къде ли не. От него можеше да стане добър собственик на жилищни блокове в Ню Йорк. И нима трябваше да вярвам, че атаката на Ал Кайда срещу белгийците го е изненадала напълно? Чет вярваше в това. Или поне така казваше. Бък също. Заявената от Муса цел да превърне племенните си земи в Швейцария в Йемен — или Арабия Феликс, — изглежда, имаше някои несъответствия и проблеми, дело на самия шейх. Но пък това беше Близкият изток и в нищо нямаше кой знае каква логика.

Чет явно се досещаше какво си мислим всички.