Пантерата

— Планът изглежда добре на теория и виждам, че е обмислен сериозно и че сте поработили много сериозно с шейх Муса — каза Бренър. — Само че нямам доверие на йеменците, а планът изцяло зависи от предположението, че всички, от Тарик до Муса, са на наша страна. Нашият живот и мисията са в техни ръце, а не в наши. Единствените операции, които наистина работят, са онези, които изцяло се ръководят и осъществяват от американци или от доверени западни съюзници. А не от платени съюзници.

Думи на истински войник. При това абсолютно верни.

— Съгласен съм, но подобно нещо е невъзможно в Йемен — отвърна Чет. — Иронията в случая е, че планът би трябвало да проработи именно защото зависи от включването на йеменци в операцията. Никога досега не сме го правили, така че на Пантерата и през ум няма да му мине, че разчитаме на помощта на йеменци, за да го убием.

Чет като че ли имаше отговори на всичко. При това добри отговори. И ако трябва да съм честен, той също залагаше собствения си задник на фронтовата линия. Така че предполагам, че вярваше в идеята си.

— Планът не е дуракоустойчив, но и не е толкова опасен, колкото изглежда — обади се Бък.

— Определено е — уверих го аз.

— Ако шейх Муса ни предаде, последиците за него — ракети „Хелфайър“ и гневът на саудитската кралска фамилия — ще са толкова сериозни, че съм сигурен, че ще остане лоялен — обясни Бък. — Шейхът може да промени позициите си следващата седмица или година, но след като вече е сключил сделка, ще изпълни своята част от нея.

Чет се съгласи и добави:

— Ако Муса е размислил, просто ще каже на Тарик да ни отпрати и ще се върнем в Аден.

— Муса може и да е надежден, но е достатъчно един от хората му да работи за Ал Кайда и с нас е свършено — отбелязах аз.

Нито Чет, нито Бък отговориха на това. Чет като че ли започна да губи търпение и продължи с въпроса за участието ни в този план. Погледна към мен, после към Кейт и попита:

— Съгласни ли сте с всичко това?

Погледнах Кейт. Тя кимна.

— Щом на теб планът ти харесва, Чет, значи ние сме направо влюбени в него — казах аз.

— Много го харесвам — увери ни Чет. — Всъщност аз го измислих.

Прекрасно. Трябва да си егоист, за да пипнеш егоист.

Чет погледна Бренър.

Бренър вероятно беше предаван и от тукашните местни, и в Югоизточна Азия, и то неведнъж. Въпреки това реши да направи още един опит и каза:

— Вътре съм.

— Добре — рече Чет. — Значи А отборът е готов да убие Пантерата, И десетина-петнайсет джихадисти.

Както казах, стръвта никога не харесва плана, но поне двамата с Кейт нямаше да сме единствените на пангара в този случай.

Чет реши да ни запали още повече.

— Въз основа на онова, което знаем за структурата на Ал Кайда в Йемен, смятам, че ако убием Пантерата и най-приближените му хора и унищожим тренировъчния им лагер, атаката на Ал Кайда срещу „Шератон“ няма да се състои.

Бък напълно се съгласи с думите му и добави:

— Ако операцията в Мариб успее, Ал Кайда в Йемен ще изпадне в смут и няма да рискуват да атакуват хотела, тъй като нападението им може да се окаже пореден провал. Същото се отнася и за предполагаемата атака срещу посолството.

Добре, схванах. Капитан Мак ще остане разочарован, ако не му се удаде възможност да убие неколцина джихадисти, решили да нападнат хотела. Същото се отнасяше и за морските пехотинци в посолството. Всички други обаче щяха да са щастливи, ако нападенията не се състоят — или ако най-малкото се отложат.

— Ще се срещнем във фоайето в полунощ — каза Чет. — Две коли на ДСС ще ни откарат до летището, където ще ни чака самолетът за Мариб.

Точно на това място треньорът започва окуражителната си реч и Бък, който бе наш лидер и треньор, взе думата:

— Уверен съм, че сме отличен екип за тази мисия, и съм ви благодарен, че се съгласихте да участвате. Това може и да не ни донесе много публична слава, но все някъде имената ви ще бъдат записани и известни на бъдещите поколения. Вие рискувате живота си за една кауза, която е по-голяма от вас, и със съзнанието, че с успеха на тази мисия Америка ще бъде в по-голяма безопасност и ще се доближим до победата над онези, които ни желаят злото.

Добре звучеше. Бък беше живял достатъчно дълго, за да види края на Студената война. Никой от нас обаче нямаше да е толкова дълговечен, че да види края на тази война.

Чет Морган продължи със специфичните подробности:

— Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, лидерът на Ал Кайда в Йемен, е предател на родината си, масов убиец на невинни цивилни и на седемнайсет американски моряци, както и заклет враг на Америка. Не бива да имаме никакви морални скрупули относно прекратяването на живота му и на живота на джихадистите на бойното поле.

Това бе много по-добре, отколкото да се мъча да му чета правата на арабски.

— Зная, че някой бди над нас, за да осигури нашия успех и благополучното ни завръщане у дома — заключи Чет.

Точно така. Безпилотните самолети.

Всички станахме, стиснахме си ръцете и излязохме от шатрата на ОССИ. Чет излезе на балкона, за да се зареди, с каквото там се зареждаше, а останалите излязохме в ослепително ярко осветения коридор.