Пантерата

Бък, на когото явно не му се водеха посткоитални разговори, каза само: „Ще се видим в лобито“ и тръгна към стаята си.

Кейт, Бренър и аз отидохме до асансьора и се спуснахме на третия етаж.

Както са ме учили и както съм научил през годините, ако целта е проста — например да видиш сметката на някого, — то и планът би трябвало да е прост. Когато планът е сложен, значи има и нещо друго.

52.

Замо се обади в стаята ни в 23:30 и каза, че ще мине да вземе багажа и автоматите ни.

— Онзи от ЦРУ не иска хората в лобито да видят, че излизате на разходка — обясни ми.

Да де. Това е проблемът с провеждането на антитерористични операции от хотел в Пясъчландия — може да има доносници на Ал Кайда, които гледат какво правиш. Чет беше добър в занаята. И освен това май гледаше твърде много шпионски филми.

— Господин Харис иска госпожица Мейфийлд да си вземе балтото — добави Замо.

— Идеално. — Затворих и се обърнах към Кейт. — Имам чудесна новина. Удава ти се случай да си носиш балтото.

Малко след полунощ двамата с Кейт, облечени в жълто-кафяви работни панталони, пустинни кубинки, черни тениски, ловни елечета, бронежилетки и скрити пистолети, се появихме във фоайето на хотела.

То бе почти празно и не видях никой от съотборниците.

— Ще погледна отвън — казах на Кейт.

— Не. Чет каза да се срещнем тук.

Кейт, която обикновено е уравновесена, преди да тръгне на опасно назначение, изглеждаше малко смълчана, може би дори разтревожена. Но кой би могъл да я вини за това? Така де, дори само пътуването до летището в такъв час си беше рисковано.

Както и да е, седнахме и зачакахме останалите.

След срещата ни с Чет Бренър се беше обадил по телефона и бе поискал да поговорим. Добра идея.

Бях деветдесет процента сигурен, че в стаите ни няма подслушвателни устройства, но като си спомних, че Чет май ни е подслушвал, и като взех предвид шатрата на СПС на близкия хребет, включих телевизора. Някакъв тип с брада и роба буквално пищеше за нещо и непрекъснато чувах думите „Амрика“, „джихад“ и „маут“, което означава „смърт“.

— Този да не е някакъв комик? — попитах Бренър.

— Молла е — отвърна Бренър.

Всъщност си беше чист задник.

Както и да е, придърпахме три стола и приближихме глави. Бренър започна направо по същество:

— Не съм сигурен относно плана.

Кейт се съгласи и добави:

— Ако аз бях Пантерата, щях да надуша капана.

Като стана дума за пантери, лъвове и други хищници и като си спомних какво беше казал Бък в Сана, им напомних:

— Пантерата винаги ще е предпазлив и нащрек. Но иска да яде. — Спомних си и думите на Чет. — Ако надуши капан, просто няма да се появи. Така че или ще се хване в капана, или няма да го видим. Не виждам никаква опасност за нас.

Е, разбира се, че виждах опасността. Но исках да разбера дали Кейт или Бренър също я виждат.

— Непосредствената опасност не е от Пантерата — каза Бренър. — А от онзи тип шейх Муса. Той държи всички карти. А не ние, нито ЦРУ, нито дори Пантерата.

Кейт се съгласи с г-н Бренър.

— Нямаме представа каква е тукашната политика, кой на кого дължи нещо и кой кого е готов да предаде.

Съгласих се с това, но реших да продължа да играя ролята на адвокат на дявола.

— Чет и Бък посочиха убедително защо на шейх Муса може да му се има доверие и не виждам никакви пропуски в логиката им. Какво печели той, ако ни предаде на Ал Кайда? Ракети „Хелфайър“. Ще има много повече сметка да гушне нашите пет милиона долара и да се отърве от Ал Кайда и Пантерата. Така не само ще направи американците радостни, но ще зарадва и саудитската кралска фамилия, както и идиотите в Сана. Печалба отвсякъде.

Кейт и Бренър се замислиха и накрая кимнаха, макар и с неохота.

Разбира се, в плана и в по-голямата картина имаше други части и подробности. Например Бренър може да знаеше, а може и да не знаеше, че новата му приятелка Кейт е видяла сметката на човек от ЦРУ. Но дали това имаше връзка с предстоящите събития в Мариб? Може би.

Да не забравяме и Службата за политическа сигурност. Йеменското ЦРУ. Един дол дренки, както се беше изпуснал Бък. Защо Чет не засегна въпроса с йеменските си колеги?

Кейт явно мислеше в същата посока.

— Чет така и не спомена СПС, Бюрото за национална сигурност или йеменската армия — каза тя. — Все едно напълно отписва факта, че дори тази страна си има служби за сигурност. Полковник Хаким знае от затворника къде за последно е видян Пантерата и може да се досети, че отиваме там.

— Така е — съгласи се Бренър. — Като едното нищо може да се окажем изправени срещу армията, БНС или СПС.

— В провинция Мариб властват племената и Ал Кайда, а силите за сигурност на практика ги няма никакви — отвърна адвокатът на дявола. — Така че може би това е причината Чет да не ги споменава. Или пък операция „Чистка“ е била съгласувана с йеменското правителство на най-високо ниво, но нито Чет, нито Бък имат право да споделят политическа информация.

Кейт и Бренър отново кимнаха неохотно.