Пантерата

— Ще летим на тъмно — обяви пак пилотът или може би беше вторият пилот. — Никакви външни светлини. Моля да спуснете щорите, ако решите да включите нощното осветление.

Спуснах щората.

След няколко минути излязохме от побеждаващото гравитацията издигане и самолетът изравни. Включих лампата над седалката и се огледах към пътеката за количката с напитки.

Пилотът отново заговори по интеркома:

— Мариб се намира почти право на север, но за съжаление забравих да предоставя летателния си план на властите. — И се изкиска. Малка пилотска шега в ЦРУ. — За да заблудим евентуалните наблюдатели, ще поемем на северозапад към Сана, а когато приближим града, ще се спуснем под обхвата на радара и ще продължим на изток към Мариб. Мариб има летище, така че ако някой си мисли, че сме тръгнали натам, ще реши, че ще кацнем именно на него.

Естествено. Никой не би си помислил, че сме толкова тъпи, че да кацаме на шосе в тъмното.

— Атмосферните условия са добри — увери ни също така пилотът. — Можем да разчитаме на лунната светлина, а освен това разполагаме с прибори за нощно виждане за кацането.

А парашути имаме ли?

— Полетът ще продължи около два часа и половина.

Е, май операция „Чистка“ беше стигнала точката, от която нямаше връщане.

Всъщност двамата с Кейт бяхме стигнали до тази точка, когато влязохме в кабинета на Том Уолш, за да поговорим за Йемен.

И ето ме тук.

И ето ни всички тук — шестима души, които нямат много общо помежду си, освен една цел — да убият един гаден тип. Ще излъжа, ако кажа, че нямах опасения за всичко това, но ще излъжа също, ако кажа, че не очаквах с нетърпение да нанеса удара. Нали това бе причината да дойда. Добре де, една от причините.

Осма част Мариб, Йемен

54.

Пилотът съобщи, че сме на височина четири хиляди метра и че можем да се подкрепим със запасите в хладилника отзад.

Всички станахме и си взехме безалкохолни напитки и вода, след което Чет ни покани да седнем на поставените една срещу друга пейки. Замо нямаше желание да научава какво има да каже Чет, така че се върна на мястото си с д-р Пепър13. Въобразявах ли си, или лявата му ръка като че ли не се движеше нормално? Така де, ако те улучат така, с травма на меките тъкани, ръката ти изтръпва, а може и да се инфектира. Страхотно. Снайперист с едната ръка извън строя.

Както и да е, Кейт, Бренър и аз седнахме на едната пейка, а Бък и Чет се настаниха срещу нас. Чет запали осветлението и видях, че държи папка — в ЦРУ ги наричат досиета просто за да се покажат по-изтънчени от ФБР.

Чет заговори на фона на монотонното бръмчене на двигателите:

— Това е психологическият профил и биографичен анализ на Булус ибн ал Дервиш. Съставян е от екип психолози и следователи от ФБР и ЦРУ през последните три години, откакто идентифицирахме господин ал Дервиш като основен заподозрян в атаката срещу „Коул“. Докладът се основава и на разговори с родителите на заподозрения, с по-малката му сестра, със съученици от училището и колежа, учители, възпитатели, мюсюлмански духовници и други, които са познавали тоя кучи син в Щатите.

— Приятелки? — попитах аз.

— Само една, доколкото ни е известно.

— Това е проблемът. Не е чукал достатъчно.

— Джон, моля те!

Кой ли каза това?

Чет обаче се съгласи.

— Младежите без жени са проблем в тази култура и това често води до агресивност и друго ненормално поведение при мъжете.

— Именно.

Ако съм загорял, ставам зъл.

— Може да ви се струва, че не е необходимо да знаете всичко това, като се има предвид, че ще елиминираме обекта — продължи Чет. — Реших обаче, че ще го намерите за интересно, може би за бъдещи назначения. И може би също така ще ви е любопитно да разберете какво става в главата, която ще пръснем.

На мен ми беше любопитно. Както ми беше любопитно и какво става в главата на Чет.

— Освен това, ако научите как ал Дервиш е стигнал до сегашното си положение и състояние, ще разберете защо смятам, че ще дойде на срещата с шейх Муса и ще се прости с живота си.

Както казах, Чет беше като глътка чист въздух след четирите ми години работа с агенти на ФБР, чиито действия, като подопечни на Министерството на правосъдието, трябваше най-малкото да изглеждат законни. Като при Хауард. А също и при Кейт. Аз обаче работех върху Кейт. От друга страна, ЦРУ правят много малко публични изявления и затова не са развили политкоректен речник за обществена консумация. Може би нямаше да е зле да попитам Чет за работа. Сигурен бях, че мога да обясня защо на жена ми й се е наложило да убие един от колегите му.

— Обектът, както се нарича в този доклад, е роден в Ню Джърси от родители от Йемен — уведоми ни Чет. — Както казах, той има по-малка сестра, Хана. Баща му Джурджи беше и е успешен вносител и търговец на едро на близкоизточни стоки и всеки ден пътува до офиса си в Нюарк. Използва името Джордж, което е Джурджи на арабски. Майката Сабрия е домакиня. Живеят в голяма викторианска къща в крайбрежната част на Пърт Амбой, където повечето представители на работническата класа трудно биха си позволили да живеят.

Точно така. Бях виждал къщата на снимка.