Пантерата

— Между другото Булус означава Пол, но обектът никога не се е представял като Пол на хора, които не говорят арабски — продължи Чет. — Не бива да си правим големи изводи от това, но все пак е интересно, че баща му нарича себе си Джордж, а имената на майка му и сестра му не правят особено впечатление, тъй като звучат западно.

Да бе. Един психиатър може да посвети цял работен ден на този въпрос. По-важното бе, че след няколко дни Булус щеше да бъде известен като Майит — Мъртвия.

— Фамилията ал Дервиш и фамилията на майка му в Йемен са градски жители от Таиз и са останали там. Помолихме СПС да държат двете фамилии под наблюдение, но от това не излезе нищо. Сигурен съм, че заподозреният не посещава Таиз, за да навести роднини. Старият господин ал Дервиш, Джордж, изпраща пари на близките си и на близките на жена си и от време на време ги е посещавал по бизнес, но след атаката срещу „Коул“ не е стъпвал в Йемен.

Ясно. Войната разделя семейства и къса връзки, а за емигранта родината може да се окаже опасно място. Джихадисти като Булус пък, които се връщат у дома, откриват, че не могат да отскочат до чичо Абдул за чаша чай. Оказват се сами. С изключение на приятелите им с калашниците.

— Семейството в Пърт Амбой поддържа дома си халал. Четат Корана и посещават една джамия в централната част на града — продължи Чет. — Джамията не е привличала вниманието на властите. Същото се отнася и за семейство ал Дервиш. Господин и госпожа ал Дервиш понякога са посещавали коктейли, организирани от техни приятели християни.

Надявам се да са отвърнали на жеста с покана на кат.

Чет обърна на следващата страница и продължи:

— Обектът е посещавал държавни училища и е имал малко приятели в основното училище и гимназията, вероятно защото е живеел извън мюсюлманска общност. Хората, с които разговаряхме обаче твърдят, че социалната му изолация е била по негов избор, а не резултат от някакви предразсъдъци на останалите. Като възможно доказателство за това може да се посочи фактът, че родителите и сестрата на обекта са имали приятели и социални контакти в немюсюлманската общност. Ако приемем това за вярно, то може би обектът погрешно е виждал предразсъдъци и враждебност и е реагирал по съответния начин, като е задълбочавал социалната си изолация.

Ясно. Малкият Булус е бил гневно, нещастно и шантаво хлапе и това го е превърнало в основна мишена за другите хлапета. И именно затова е искал да стане терорист, когато порасне.

— Обектът като че ли е игнорирал факта, че родителите и сестра му се интегрират добре в общността, и аналитиците смятат, че това показва неговата тенденция да изключва онези реалности, които не се вписват в предварително формулираните му схващания.

— Това се отнася за половината население на планетата — обади се Кейт.

— При обекта обаче се стига до крайност — каза Чет. — Все пак, за да сме обективни, трябва да приемем, че като мюсюлманин той може да се е сблъскал с известни предразсъдъци.

Възможно е. Но начинът, по който се справяш с тях, определя дали ще продължиш напред и ще осъществиш американската мечта, или ще се превърнеш в американски кошмар.

— С две думи, обектът винаги е гледал на себе си като на аутсайдер в американското общество и не е изпитвал вярност към страната, в която се е родил. Разбира се, неговото отчуждение и гняв са се подсилвали от ежедневните новини, които подробно описват терористични актове в страната и чужбина, войните в Ирак и Афганистан, напрегнатите ни отношения с ислямските страни и така нататък.

Освен ако не слушаш Националното обществено радио.

— Младежите лесно се впечатляват и са чувствителни — напомни ни Чет. — Има цяло поколение родени в Америка мюсюлмани, които растат във враждебна според тях обстановка, особено след единайсети септември. Ироничното в случая е, че техните родени другаде родители са се интегрирали по-добре, тъй като сами са взели решението да станат американци. Повечето от тях са доволни от това решение, а ако не са, могат да се върнат в страните, от които са дошли. Децата нямат тази възможност и затова понякога се чувстват като в капан и обвиняват родителите си, че са ги довели в Америка, или заради това, че са родени в Америка. За разлика от по-ранните имигранти, тези деца понякога гледат романтично на страната на прадедите си и си мислят, че биха били по-щастливи, ако никога не са я напускали. Смятаме, че точно това е станало и с Булус ибн ал Дервиш, ако съдим по неговите твърдения, писмата и имейлите му, както и по дългите многословни речи, които е записвал и разпространявал.

— Значи мама и тате са виновни за всичко — заключих аз.

— Като начало — каза Чет. — В колежа напълно се отчуждил от родителите си, което е крайно необичайно за тази силно свързана със семейството култура.

— Но ал Дервиш сто на сто знае, че родителите му се опитват да му спасят задника — отбеляза Бренър.