Пантерата

Достатъчно съм умен, за да не вярвам на собствените си глупости, и определено не вярвах на глупостите на Чет или Бък. Всъщност тук наистина имаше и още нещо и започнах да придобивам представа какво е то. Но не толкова ясна, че да я формулирам с думи и да я споделя с Кейт или Бренър или да се изправя срещу Чет и Бък с подозренията си.

Все пак реших да успокоя бойците.

— Освен това Чет и Бък също залагат задниците си наред с нас — казах и се обърнах към Бренър. — В армията никога не би изпратил хората си на мисия, в която самият ти не би отишъл или на която не вярваш. Нали?

Той кимна.

Поиграхме си още малко с темата, докато моллата се нахъсваше до полуда относно Амрика или каквото там. Целият Близък изток е бил сбъркан много преди да дойдем тук и щеше да си остане такъв много след като си тръгнем. И след като всички евреи са се махнали, върху кого да стоварят вината за всичките си проблеми? Върху Амрика. В действителност, както ми беше казал Ал Расул, те мразеха самите себе си. Въпреки това щяхме да им дадем още една причина да мразят нас — гадно убийство, извършено от неверници на свещената земя на исляма.

— Е, трябва да вземем решение — каза Бренър.

— Решението вече е взето — уведомих го. — Освен ако вие двамата не откриете фатален недостатък в плана, а не нещо, което просто изглежда опасно, ще трябва да се качим в самолета и да отлетим за Мариб. Всички сме доброволци — напомних им. — А и знаехме с какво се захващаме.

Бренър ме погледна.

— Бил съм доброволец за мисии във Виетнам и на други места, доста по-опасни от това. Но винаги съм имал момчета, на които мога да се доверя. А тук не разполагаме с това.

— Разбира се, че разполагаме — отвърнах. — С Бък и Чет. Както и със Замо. Не забравяй и безпилотните самолети.

— Джон, и ти си мислиш същото, което си мислим и ние за тази мисия — каза Кейт, която открай време ме познава много добре.

— Може би. Но да си предупреден означава да си подготвен. Ще се наглеждаме един друг, ще държим под око Чет и Бък, ще държим Замо наблизо и ще сме готови да поемем нещата в наши ръце, ако започне да намирисва. Съгласни?

Кейт и Бренър кимнаха.

— Какъв е твоят мотив? — попита ме Бренър. — Освен „Коул“?

— „Коул“ е достатъчен мотив. Но като махнем него, всички ние сме в този бизнес, а той не е от безопасните. Никога не е бил и никога няма да бъде. Виж Бък. Залагал си е топките повече от трийсет години. Виж дори Чет, живял в този кенеф три години, за да отмъсти за „Коул“. И ти, Пол, си се изправял срещу опасности през по-голямата част от живота си. Същото се отнася за Кейт. Това не е кариера, а призвание. Не е заплата, а живот. Просто правим родината си малко по-сигурно място — заключих аз. Освен това имам голямо его, но не го споменах.

Бренър кимна.

— Аз още съм за. Просто исках да видя дали вие двамата разбирате проблемите около плана и мисията.

— Всички ги разбираме — рече Кейт. — И се радвам, че поговорихме за това. Ще сме нащрек за проблемите. — Погледна ме, после се обърна към Бренър. — Джон всъщност харесва, когато отгоре му спускат лоши планове. С нетърпение очаква да промени замисъла, да спаси мисията от пълен провал и да покаже на всички колко е хитър.

Абсолютно невярно. Просто така се случва. Както и да е.

— Е, всяко нещо по реда си — казах. — Първо трябва да стигнем до летището, без да са ни отвлекли.

Всички станахме.

— Ще се видим долу — казах аз и Бренър си тръгна.

Онзи от телевизията се навиваше до скъсване и си помислих, че всеки момент ще изкука като онзи водещ от „Телевизионна мрежа“. Зачудих се дали „Вечерни новини с лудия молла“ се радват на висок рейтинг.

— Джон?

Изключих телевизора.

— Да, скъпа?

— Знам, че знаеш какво правиш.

— Абсолютно.

Нямах си и представа.

— И ти се доверявам.

— Умен ход.

— Мисля, че Пол все пак има основателни опасения — каза тя. — Но недостатъчни, за да се откаже.

— И да го направи, всъщност нямаме нужда от него. — И за да се проявя като гаден провокатор, добавих: — Пък и знам, че няма да си помислиш лошо за него, ако подвие опашка и се скрие зад стените на посолството.

— Ти си абсолютен задник.

— Аз съм алфа-мъжкар в А-отбора. Ще убием Пантерата, после ще идем във Вашингтон да ни стиснат ръцете. Може да си вземем една седмица отпуск и да я прекараме на нудисткия плаж в Сен Мартен.

Там поне нямаше да е нужно да се тревожим за мюсюлмани. А дори да ги имаше, къде щяха да скрият пистолет или колан бомба?

Тя не отговори, но все пак ме целуна.

Напъхахме някои неща в торбите и Замо се обади да каже, че ще мине за багажа и автоматите. И ето ни сега във фоайето да чакаме останалите от А-отбора.

53.

Мобилният ми телефон, който работеше в близост до ОССИ, издаде мелодичен звън.

Погледнах есемеса. На паркинга.

Излязохме и отидохме до неосветения паркинг пред хотела, където един морски пехотинец разхождаше куче за издирване на бомби.

— Къминс, търси! — заповяда водачът, когато приближи джиповете. Добро куче. Едно пътуване от хиляди километри може да приключи бързо, ако колата ти се взриви при завъртането на ключа.