Пантерата

В шатрата настъпи мълчание: всички се опитвахме да си представим описаното от Чет. Сценарият звучеше добре… но в него имаше някои потенциални проблеми. Например хората невинаги правят онова, което им се каже, нито сядат или застават там, където искаш да седят или да стоят. Нали така?

— Ами ако по време на чаеното парти завали? — попитах.

— В Мариб не е валяло от двеста години — увери ме Чет.

Това сигурно беше преувеличение, но изгледите за валежи май наистина клоняха към нулата.

— Втората двойка безпилотни самолети ще охранява скривалището ни и ще ни прикрива, докато пътуваме към мястото на удара, за да съберем парченца от господин ал Дервиш и хората му, за да ги идентифицираме чрез пръстови отпечатъци и ДНК тестове — каза Чет. — Ще направим и снимки, макар да не ми се вярва, че ще останат много годни за разпознаване лица.

Чет определено се забавляваше. Хей, човече, заслужил си го. Най-накрая ще можеш да се върнеш у дома, за да ти акордират главата.

Бренър се сети нещо и попита:

— Убийството и клането няма ли да обтегнат отношенията между шейх Муса и Ал Кайда?

— Разбира се, шейх Муса ще каже, че не е имал никаква представа, че американците го следят, а също така ще заяви, че неговите хора също са дали жертви — отвърна Чет. — Няма да има нито един оцелял свидетел от Ал Кайда, който да оспори думите му. Освен това след тази операция Ал Кайда няма да представлява особен проблем в провинция Мариб.

— Муса ли ще получи наградата от пет милиона долара? — попитах.

— Мисля, че си я е заслужил — отвърна той.

Разбира се. По-добре, отколкото сто хиляди от Ал Кайда. Все пак попитах:

— А какво ще получим ние?

— Удовлетворение от добре свършената работа и благодарностите на признателното правителство.

— Същото като миналия път.

Кейт имаше уместен въпрос.

— Как ще се измъкнем оттам?

— Както казах, ще бъдем прикривани от два безпилотни самолета на мястото на удара — отвърна Чет. — Самолетът ще кацне на близкия път и ще ни прекара през границата в Саудитска Арабия до една секретна база в Арабската пустиня. Там ще предадем торбите с органичните материали, камерите и оръжията, след което ще продължим към летището, в Рияд, където ще се качим на пътнически самолети и ще се приберем у дома, където и да е това.

Никой не каза нищо. Седяхме в смълчаната сумрачна шатра и си мислехме за плана и за това как се връщаме у дома в първа класа или в сандък.

Е, помислих си, планът се основаваше на богат минал опит, част от който бе истина, част измислица и част, която не е напълно анализирана. Освен това зависеше от много предположения. Както обикновено, ЦРУ беше измислило нещо, което изглеждаше хитро, но всъщност се оказваше прекалено хитро. Най-добре е нещата да са прости и дуракоустойчиви. Все пак можеше и да се получи.

Чет остави мълчанието да се проточи и накрая попита:

— Въпроси?

— Не мислиш ли, че Пантерата ще надуши капана? — попита Кейт.

— Като ревностен мюсюлманин Пантерата няма да повярва, че шейхът, който също е ревностен мюсюлманин, ще го предаде на американците, които, разбира се, са неверници — отвърна Чет.

— Добро предположение, което ме кара да се запитам защо Муса би предал събрат мюсюлманин на неверници — отбелязах аз.

— Краткият отговор е пет милиона долара — отвърна Чет. — Но също така Муса и ал Дервиш нямат много общо помежду си, ако не се брои религията. Муса е роялист, а Ал Кайда е антироялистка организация. Муса е бедуин, а другите араби като ал Дервиш гледат отгоре на хората от племената. Освен това повечето племена в Йемен искат да премахнат Ал Кайда от земите си. Също така си мисля, че шейх Муса може и да не възприема господин ал Дервиш като истински йеменец. Нищо чудно да мисли за него като за американски натрапник.

Всички в тази шатра бяхме американски натрапници.

— Имаш убедителни доводи защо Муса може да предаде Пантерата, но не и защо Пантерата ще се довери на Муса и ще дойде на срещата — отбеляза Бренър.

Чет кимна и обясни:

— Пантерата се нуждае от победа след провала при „Хънт Ойл“ и неуспешната засада срещу конвоя, така че шансът да се добере до петима американци, при това не туристи, а агенти, сред които господин и госпожа Кори, фигуриращи в черния списък на Ал Кайда, ще бъде толкова изкушаващ, че той ще е готов да поеме риска. Пантерата може и да не се доверява на Муса, но няма да иска да се покаже като страхливец и да откаже срещата. Разполагаме с психологически профил на ал Дервиш, който ще ви покажа по пътя към Мариб. С две думи, Булус ибн ал Дервиш е мегаломан. Страда от мания за величие. Изключителен егоизъм и нарцисизъм.

Като всички в тази шатра. Е… момчетата де. Кейт е почти нормална.

— Можем да обсъдим този анализ в самолета — продължи Чет. — Но за да отговоря на въпроса на господин Бренър и на опасенията на госпожица Мейфийлд, най-лошият сценарий е Пантерата просто да откаже да се яви на среща, за да преговаря, купи, плати и прибере американските пленници.

Всъщност можех да измисля и много по-лоши сценарии, но разбирах доводите на Чет. Ако Пантерата не се появеше, щяхме просто да се върнем в Аден и да опитаме нещо друго.