Пантерата

— Шейхът е верен на саудитската кралска фамилия, която е негов благодетел — уведоми ни Бък. — Един саудитски принц донесъл писмо до шейх Муса с молба да ни посрещне гостоприемно, да ни осигури свободен път и всякаква помощ, която може да ни потрябва. Имам копие от писмото. То е по-ценно от цялото злато, пари или оръжия, които бихме могли да му предложим.

— Има ли изобщо някой, който не е наясно, че отиваме в Мариб? — поинтересувах се.

Бък не отговори, но Чет каза:

— Нямаме друг избор, освен да се свържем с хора, които са наши… съюзници за момента.

— Съюзниците ни от йеменското правителство знаят ли, че отиваме в Мариб?

— Не и от мен — отвърна Чет.

— А могат ли да се досетят?

— Може би.

Помислих си за полковник Хаким, но си замълчах.

— Можем ли да продължим нататък? — попита Чет.

Всички кимнаха и той продължи:

— Шейх Муса ще е подготвил за нас два джипа в скривалището. Ще останем там известно време, след което към един или два следобед ще продължим към град Мариб, сякаш току-що сме пристигнали от Сана, и ще отседнем в хотел „Билкис“, където имаме резервации на наше име. След това ще отидем при руините, за да ги разгледаме и да бъдем разгледани. Ще се опитаме да минем за туристи, но на практика никой няма да ни повярва. Ще плъзне мълвата, че сме на лов за Ал Кайда — на лов за Пантерата. Шейх Муса ще ни осигури охрана за тази разходка, макар разстоянието между скривалището, града и руините да е само десетина километра. При руините може да има и полицаи от Бюрото за национална сигурност.

— Надявам се да не попаднем там в деня, в който работят за Ал Кайда — обади се Бренър.

Смешно. Освен ако не ти се налага да ходиш там.

— Можем ли да вземем автоматите си при руините? — поинтересува се Бренър.

— Не — отвърна Чет. — Както казах, отиваме там като туристи.

Мислех си, че в Йемен и туристите носят автомати. Ако не го правеха, тази грешка трябваше да бъде поправена. Така щеше да има по-малко мъртви туристи и повече мъртви терористи.

— Ще носим обаче бронежилетките и пистолетите, но прикрити — увери ни Чет.

— Ами Замо? — попита Бренър.

— Той ще остане с колите недалеч от руините със снайперистката си пушка. Освен това нашите автомати ще са в колите.

Бренър като че ли не беше особено навит на това, но премълча.

Наистина исках да попитам дали д-р Клеър ще дойде с нас, но Кейт можеше да разтълкува погрешно въпроса ми. Може би трябваше първо да се разкашлям и после да питам.

Кейт сякаш прочете мислите ми и попита:

— Доктор Нолан ще дойде ли с нас?

— Не — отвърна Чет.

Защо не?

— Твърде е опасно — обясни той.

Точно затова ни трябва доктор, Чет.

Е, никой нямаше какво да каже по тази тема, но изявлението на Чет определено изясни как точно стоят нещата.

— Надявам се, че ще вземем Хауард с нас, за да ни предупреждава да не направим нещо незаконно — обадих се аз.

— Ако операцията беше на ФБР, щяха да ни трябват шестима адвокати — отвърна Чет.

Туш.

Чет продължи:

— На връщане от руините към хотела, което ще стане по смрачаване, двете ни коли ще бъдат спрени от коли на бедуини, ние няма да окажем съпротива и те ще ни отвлекат.

Ъ?

— И ще ни върнат в скривалището, където да очакваме развитието на нещата.

Развитие? Какво по-точно? Нещо от сорта на прерязване на гърла ли?

— Всичко това ще бъде представление, естествено — успокои ни Бък. — Похитителите ще са хора на шейх Муса. Оръжията ще си останат с нас и ще бъдем под зоркото око на безпилотни самолети, въоръжени с ракети.

Страхотно. А кой контролира самолетите? Чет. А него го отвличат.

Чет разясни това:

— При скривалището има микробус, който е мобилна станция за наблюдение на безпилотните самолети, така че няма да съм с вас, когато се регистрирате в хотела, нито при руините или когато ви отвличат. Ще съм в скривалището и ще следя картината от самолета, който ще ви наблюдава. Другият „Предатор“ пък ще следи самото скривалище. Ако с мен или със станцията се случи нещо, самолетите ще продължат да предават картината на контролната станция, където се намират пилотите, управляващи чрез сателитна връзка. При нужда те ще използват ракетите. Някакви въпроси?

Имахме много въпроси, но Чет вече беше на черешата, така че поклатихме глави.

— Щом се съберем отново в скривалището, уж като похитени гости, шейх Муса ще съобщи на агентите на Ал Кайда в района, че има подарък за тях — екип американски агенти, сред които господин Джон Кори и госпожица Кейт Мейфийлд, които работят за Антитерористичната спецчаст и фигурират в черния списък на Ал Кайда. Бъкминстър Харис също е известен на Ал Кайда и те биха искали да го разпитат. Със съжаление трябва да кажа, че господин Бренър не е особено важен за тях, макар че едва ли биха се отказали да разпитат и него, след което да го убият. От снайпериста Замо ще излезе чудесен трофей, а и снайперистката му пушка е доста съблазнителна. — Чет се усмихна. — Колкото до мен, Ал Кайда никога не е убивала служител на ЦРУ, така че отрязването на главата ми ще е голямо постижение за тях.