Пантерата

Сложихме си обувките и бронежилетките, взехме си автоматите, които носехме винаги, когато слизахме в двора. Този път обаче взехме и резервни пълнители. Ситуацията се беше променила и не мисля, че напълно разбирахме как точно или какво си мислят сега бедуините. Замо остана в кулата да покрива двора с пушката си.

Бък щеше да говори с Ясир, а всички ние щяхме да говорим с мозъка на операция „Чистка“ Чет, след което щяхме да решим какъв да е следващият ни ход. Аз обаче вече знаех какво ще каже Чет. Да чакаме. И че следващият ход е на Пантерата.

70.

Бък, Кейт, Бренър и моя милост влязохме в микробуса.

Чет седеше при конзолата и наблюдаваше трите джипа на мониторите. Погледна ни през рамо и попита:

— Как мина?

— Не много добре — отвърна Бък.

Чет избута назад стола си и го завъртя.

— Защо?

— Мисля, че подозират нещо — обясни Бък.

— Разбира се, че подозират — отвърна Чет. — Не са глупаци.

— Самият ти каза, че са глупаци — напомних му.

— Да. Но освен това са коварни и параноични. Ако Пантерата нямаше интерес да ви пипне, нямаше дори да изпрати тази делегация — увери ни той. — Човек не си прави уговорка да огледа кола, която няма намерение да купува.

Така си е. Но понякога отиваш да огледаш кола, която искаш да откраднеш.

Както и да е, Бък набързо разказа на Чет какво се бе случило. Чет го изслуша внимателно и отново ни увери:

— Ал Кайда просто действа прилежно. Трябва да защитават Пантерата и винаги действат с предположението, че е възможна двойна игра. Това е Близкият изток — напомни ни той.

Така си беше. Определено не се намирахме в Канзас.

— Значи познаваш онзи тип Набеел? — попита ме Чет.

— Той ме познава отпреди аз да се запозная с него. — Обясних за изтичането на информация от йеменското консулство в Ню Йорк. — Държавният департамент трябва да обяви персонала на цялото консулство за персона нон грата.

— Изтичането на информация може да е станало от Външното министерство в Сана — каза Бък, г-н Разузнавачът на Държавния департамент. — Харесваме персонала на консулството в Ню Йорк. Те продават информация и на нас.

Естествено. Това е игра. Двойно трупане на долари.

Имаше и по-важни теми от тази, че бях бесен, че съм черпил Набеел с кравай в Ню Йорк и съм му позволил да ме направи на глупак, така че казах:

— Мисля, че онези от Ал Кайда разбраха къде са ги докарали.

Чет като че ли отново не се впечатли особено и попита риторично:

— И какво ще направят?

Въпросът обаче не беше риторичен.

— Някоя нощ ще пратят сто джихадисти към Крепостта на гарвана и ще избият всички тук — отвърнах аз.

— Това ще означава война с шейх Муса, а те не искат да се въвличат в подобно нещо — отвърна Чет.

Бък се съгласи и обясни:

— Защитават ни не тези стени и оръжията. А гневът на всички бедуински племена.

— Както и безпилотните самолети — добави Чет.

— Добре — отстъпих аз. — Но нямаше да е зле да имахме още десетина-двайсет бедуини.

— Последното, което ни трябва, са още въоръжени бедуини — каза Чет на мен и на всички останали. — Ако нещата тръгнат зле или бедуините се обърнат срещу нас, можем да се справим с тези осемте. Но не и с повече.

— Шейх Муса е наш верен съюзник — напомних му.

— Така е — съгласи се Чет. — Но съюзите се променят. Всичко, което казах в Аден за шейх Муса, си остава вярно. За съжаление обаче бедуините имат навика често да променят решенията си.

Това имаше ли го на брифинга в Аден?

— В живота на бедуините номади няма константи — каза Бък, г-н арабистът. — Дори пустинята, през която пътуват, се променя. Единствената им константа е племето и те винаги правят онова, което е най-добро за оцеляването на племето. За щастие в момента най-доброто за племето на шейх Муса е съюз с американците. И е много важно той да продължи да смята така.

Докато не забием „Хелфайър“ в златния му шивал.

— Критичният момент е сега, когато племенният съвет на Муса разговаря със съвета на Пантерата, за да решат дали Пантерата иска да купи американците и дали ще сключи сделката лично — каза Чет. — Тази дискусия може да създаде най-различни възможности, не всички от които са в наша полза.

— Да не съм пропуснал тази паметна бележка?

— Честен съм с вас — каза Чет на мен, Кейт и Бренър.

— Закъсняла честност не е честност, нито е от полза — отвърна Кейт.

— Дръжте под око бедуините тук — посъветва ни Чет. — Те са прости хора и ако видите промяна в отношението или поведението им, незабавно уведомете Бък и мен.

Всъщност бях по-заинтересуван от промяната в поведението на Чет.

Той смени темата и отново се обърна към мониторите.