Пантерата

— Имаше проблем — казах му обаче. — И ако все още го има, аз ще съм твоят проблем.

Той не отговори.

Оставих го да гледа мониторите и да мисли върху проблема си.

71.

А отборът на операция „Чистка“, в това число и Чет, се събра на мафража, чиито високи открити арки предлагаха открит изглед към района на километри наоколо. Тези стражеви кули са били „Предатор“ на миналото хилядолетие. Хей, Абдул, там има един лош. Пусни един камък отгоре му.

Всички носехме автоматите и бронежилетките си, а Замо обикаляше по периметъра на мафража. Останалите стояхме върху килима от курешки.

— Ясир не може да определи дали делегацията на Ал Кайда се отнася с подозрение към това отвличане — започна Бък. — Каза обаче, че тези хора не му харесали, особено Набеел, ал Амрики.

Е, ако Набеел ал Самад е американец, значи аз съм бедуин. Но от гледна точка на един бедуин Набеел спокойно можеше да е и от Марс.

— Ясир смята, че единствено Набеел е йеменец — каза още Бък. — Останалите според него са от други места. Бедуините не се доверяват на подобни хора.

И чувствата бяха взаимни. Припомних си новите тревоги на Чет относно шейх Муса.

— Значи мислиш, че още можем да имаме доверие на Муса и хората му? — попитах.

— Бедуините практикуват примитивна форма на демокрация — отвърна Бък. — Което означава, че дори шейхът им да иска да мине на другата страна и да се съюзи с Ал Кайда, това не означава задължително, че хората му ще го последват.

Малко примитивна форма на демокрация няма да се отрази зле и на ФАТС.

Помислих си, че бедуините може и да не знаят, че Пантерата и свитата му ще бъдат изпарени от ракети „Хелфайър“, така че попитах Бък и Чет за това.

— Муса и хората му, които ще бъдат с него, определено са наясно какво ще се случи на срещата — отвърна Бък. — А ако един бедуин знае нещо, го знаят всички. Освен това те знаят, че отвличането е привидно, така че разбират, че американците всъщност няма да бъдат предложени на Ал Кайда.

— Това е сериозен пробив в сигурността — каза Бренър, както беше казал още в Аден. — Достатъчно е само един бедуин да се разприказва пред Ал Кайда.

— Надяваме се, че всичко, което знаят бедуините, си остава сред тях — отвърна Чет. — Те са силно свързани с клановете си.

Да се надяваме. Иначе имаме проблем.

— От онова, което разбирам от разговорите си с тях, бедуините смятат, че една от целите на тази среща е да обсъдят важни въпроси, които трябва да бъдат решени между племената и Ал Кайда — каза Бък. — Шейх Муса постъпва мъдро с този подход и има убедителна причина Пантерата да се яви лично при него. Двамата главатари трябва да говорят лично. И дори да не стигнат до съгласие за американците, имат и други належащи въпроси за обсъждане като мъж с мъж и вожд с вожд.

Ясно. Като даването на лагера под наем на Ал Кайда. Муса е умен. Но пък пет милиона долара могат да те накарат дори да мислиш.

— Освен това знаем, че нито „Шератон“ в Аден, нито посолството в Сана са атакувани — добави Бък. — Аз, колегите ми от посолството и колегите на Чет смятаме, че Пантерата е спрял атаките, докато не вземе решението си.

Добра новина за всички в Аден и Сана, с изключение на хората като капитан Мак, които с нетърпение чакаха да се сбият с някого.

— Тези атаки могат да завършат с катастрофа за Ал Кайда — добави Чет. — И са признак за отчаянието или безразсъдството на Пантерата. Той обаче сега вижда по-лесен начин да отбележи точка.

— И знае, че все още може да заповяда атаките, след като се споразумее с Муса — продължи Бък. — Но, разбира се, той ще е мъртъв, ако се появи на срещата, и смятаме, ле наследникът му най-вероятно ще отмени нападенията.

Е, не веднага. А някой ден.

Помислих си, че срещата на мафража е приключила, но Бък беше оставил най-доброто за накрая, както бе направил и при руините.

— Ясир ми даде запечатан плик, който му е дал Набеел — каза той и извади от джоба си дълъг бял плик.

Видях емблемата на хотел „Билкис“. Да не би да беше сметката ни?

— Набеел казал, че пликът е за детектив Кори, но аз си позволих да го отворя. Можеше да има антракс или бомба — Обясни Бък.

Дали да му благодаря, че е рискувал живота си, за да отвори пощата ми?

Бък извади от плика тесте снимки и ги подаде на Чет.

— Предупреждавам ви, някои не са приятни за гледане.

Чет погледна първата снимка и ми я подаде. Беше групова, пред колоните в руините, на Билкис. Най-вероятно това бяха белгийските туристи — две възрастни двойки, две по-млади двойки и красиво момиче, може би на шестнайсет или седемнайсет. Всички се усмихваха към обектива. В центъра на групата стоеше висок брадат бедуин с роба, шивал и джамбия. И също се усмихваше. Какво ли караше този убиец да се усмихва?

Пуснах снимката на Кейт, докато Чет ми подаваше втората. На нея момичето стоеше до бедуина — Булус ибн ал Дервиш, Пантерата — и двамата се усмихваха, макар да не се бяха прегърнали. Пуснах снимката на Кейт.

— Копеле мръсно — рече тя.

Следващите няколко снимки бяха на другите двойки и мъжа, когото смятаха за бедуин.