Пантерата

Естествено, знаех какво предстои, но въпреки това ми беше трудно да смеля веднага следващата снимка. Накрая разпознах една от по-възрастните жени. Лежеше на кафявите камъни. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо, а около главата й имаше локва кръв.

Зяпнах снимката. Очите на жената бяха отворени, а на лицето й бе изписан ужас. Като нищо можеше и да е била жива, докато са я снимали.

— Какво има? — попита Кейт.

Дадох й снимката и тя впери поглед в нея.

— О, Господи… О…

Бренър взе снимката от ръцете й, погледна я и каза:

— Гадост.

— Искате ли да видите останалите? — попита Бък.

Чет взе снимките от ръката му, прехвърли ги бързо и ми ги даде.

Аз също ги прегледах бързо. Едни и същи снимки и на деветимата белгийци, мъртви и със завързани отзад ръце. Около тях имаше мъже, облечени като бедуини, но всъщност бяха джихадисти на Ал Кайда.

На една снимка видях мъж в долния край на стълбите, вероятно бутнат или опитал се да избяга. Друга беше на млад мъж, приличащ на арабин — вероятно екскурзоводът, който бе направил груповата снимка с белгийците и високия бедуин, който не се бе оказал бедуин.

Последната снимка беше на момичето. Очите му бяха широко отворени, а полуразтворените му устни изглеждаха много тъмни на фона на бялата, останала без кръв кожа.

Подадох снимките на Кейт и тя ги даде на Бренър, без да ги поглежда.

Замо беше дошъл да види какво става и Бренър му подаде тестето.

Замо метна карабината си на гръб, прегледа снимките и ги върна на Бренър без коментар, след което отиде под една арка и се загледа навън.

— Ясно е, че можем да идентифицираме мъжа, облечен като бедуин — каза Бък. — Към снимките нямаше никаква бележка, но намерих това…

Подаде ми визитка. Моя визитка, същата, която бях дал на Набеел в „Бенс Кашер Дели“ преди милион години. На гърба видях написано със собствената ми ръка „Набеел ал Самад, среща с дет. Кори“. И някой, явно г-н ал Самад, беше дорисувал усмихнато лице. Добра културна интеграция, Набеел. Задник мръсен.

Дадох визитката на Кейт и тя я погледна и попита, без да се обръща към някого конкретно:

— Защо са ни дали тези снимки?

Отговори Бък, при това не как да е, а на латински:

— Res ipsa loquitur. — И преведе: — Делата говорят сами за себе си.

Определено говореха. И разбирах посланието.

— Мисля, че това отговаря на въпроса ни какво ще направи Пантерата. Той не ни показва какво може да направи, а какво е направил. Показва ни и какво ще направи. С нас. Взел е решението си — заключих аз. — Ще се срещне с шейх Муса.

Всички се съгласиха, но аз все пак се запитах дали Пантерата няма да се опита да избегне срещата и да опита директния подход, като атакува крепостта.

Така или иначе, Булус ибн ал Дервиш имаше да отговаря за много убийства. И нямаше да го направи пред американски съд. Щеше да отговаря за тях тук, в Йемен, според местния обичай. Може и да не се беше родил тук, но тук щеше да намери смъртта си.

72.

Осемте бедуини ни поканиха да вечеряме с тях, което бе добър знак, че все още сме техни почетни гости, тъй като гостоприемството на бедуините им забранява да убиват гостите си. Искам да кажа, от тяхна гледна точка всичко това бе голямо неудобство. Не само че им се налагаше да делят дневната си коза с нас, но и трябваше да се разправят с петима задници от Ал Кайда, които по някакъв екзистенциален начин представляваха заплаха за древния им начин на живот.

Облякохме се за вечеря — бронежилетки и оръжия за мъжете, балто, хиджаб, бронежилетка и оръжия за дамата.

Бък каза, че ще ни настигне, след като се обади по телефона. Аз също се извиних под предлог, че трябва да посетя шахтата за екскременти, така че Кейт, Бренър и Чет слязоха на двора. Замо си поръча козе и се качи на мафража.

Преди Бък да се обади и преди да напълня шахтата, го попитах от любопитство:

— Колко бедуини живеят наоколо?

— Не е имало преброяване от времето на Савската царица, но предполагам, че в и около провинция Мариб има около трийсет хиляди бедуини, които са около деветдесет процента от населението. Племето на Муса, мъже, жени и деца, са вероятно около десет хиляди.

Пресметнах наум.

— Пет милиона долара прави около петстотин на всеки мъж, жена и дете. Това е горе-долу колкото годишния им доход.

— Муса ще вземе лъвския пай, а освен това ще раздели част от парите с другите племенни шейхове като традиционен акт на любезност — уведоми ме Бък.

Всъщност Муса щеше да е мъртъв, но все пак попитах:

— Ами подкупи за правителствени служители?

— Ще има малко и за тях. Защо е този интерес, Джон?

— Защото пет милиона са много пари и добър мотив, но големите награди привличат други хора.

— Кого имаш предвид?

— Ами, сещам се например за полковник Хаким.

— Съмнявам се, че американското правителство би платило на полковник Хаким, ако убие Пантерата — рече Бък.

— Щом плаща на Муса за главата на Пантерата, ще плати и на всеки друг за същата глава.

С изключение на нас. Ние сме на заплата.

— А йеменското правителство обявило ли е награда за смъртта или залавянето на Пантерата? — попитах.