Пантерата

Който е честен и открит колкото Чет и Бък. Всички тук мъкнеха по един огромен чувал врели-некипели.

С две думи, това не беше планът, който Чет беше изложил пред нас в Аден, а както казах още тогава и както се уверихме по-късно, в плана на Чет имаше повече неща, отколкото той споделяше. И както се увери самият Чет, аз също си имах свои планове. И както се уверихме всички, човек планира, а Бог се смее.

Част от плана на Чет обаче беше проработила. Пантерата беше мъртъв, а Чет и Бък бяха герои; още по-хубавото бе, че щях да видя какво е останало от Булус ибн ал Дервиш. Бях изминал дълъг път, за да стигна дотук.

80.

— Можем да вземем доказателства от мястото тя на атаката — казах на Бренър, докато пътувахме към колибата на козаря. Можехме да се отбием в някой „Севън Илевън“ за пликчета.

— Ще оставим СПС и БНС да направят това, а също да ни снимат. Така полковник Хаким ще си помисли, че си е заработил своите два и половина милиона — отвърна Бренър.

— Точно. — И шейх Муса си беше въобразявал, че си заработва своите пет. Дори аз вече нямах доверие на американците.

Трябваха ни по-малко от двайсет минути да стигнем на мястото на атаката, но можех да я видя и надуша доста преди това.

Двата джипа на Хаким отбиха по пътеката към колибата и спряха.

Всички слязохме от колите и продължихме пеша към останките от постройката. Миризмата на изгоряла гума и бензин се засилваше, както и тази на овъглени тела. Кейт закри лицето си с хиджаба.

Въпреки ентусиазма ми да видя това гледката беше малко потресаваща. Повечето тела бяха цели, макар и разкъсани от шрапнели — тела на бедуини в пропити с кръв роби и тела на членове на Ал Кайда с футехи. По земята лежаха пръснати калашници, сандали, шивали и дори мобилни телефони.

Там, където бяха паднали ракетите, земята бе почерняла и във всички посоки имаше пръснати човешки останки. Спомних си какво ми беше разказвал един стар ветеран от Виетнам за точното преброяване на жертвите след въздушен или артилерийски удар. „Броиш ръцете и краката и делиш на четири“.

Бренър, който беше виждал подобни неща, не изглеждаше потресен; Замо също. Кейт обаче бе малко изкарана от равновесие, а онези от БНС я зяпаха, така че Замо я отведе обратно при джипа.

Полковник Хаким заговори пръв:

— Виждате какво се е случило тук. Отцепих района и ще съдействам на американските власти по всякакъв начин.

— Бихме искали да снимате всичко, а също хората ви да съберат образци от телата на всички членове на Ал Кайда, които могат да бъдат идентифицирани по облеклото — каза Бренър.

Хаким като че ли не го разбра.

— Това пък защо ви е?

— Разполагаме с ДНК на Булус ибн ал Дервиш — обясни Бренър. — Семейството му живее в Америка.

Полковник Хаким не отговори и на Бренър му се наложи да дава още обяснения.

— Така ще можем да идентифицираме ал Дервиш, а също и по пръстовите му отпечатъци, ако бъдете така добри да съберете колкото се може повече пръсти.

Полковник Хаким отново не отговори, така че аз взех думата.

— Нужна ни е положителна, научно доказана идентификация. Доказателство, че ал Дервиш е умрял при атаката.

Този път полковник Хаким кимна.

— Всички са умрели. Никой не се е измъкнал.

Е, не беше така. Поне един бедуин беше оцелял и се беше обадил на приятелчетата си в Крепостта на гарвана. Така че имаше вероятност да са оцелели и други бедуини, а може би и членове на Ал Кайда. Макар че едва ли сред тях беше Пантерата, който се беше намирал под прицела на първата ракета.

— Пантерата е мъртъв — каза Хаким.

Двамата с Бренър се спогледахме: Нещо тук не беше наред.

— Успяхте ли да го идентифицирате? — попитах.

Полковникът махна към парчетата от човешки същества, сякаш казваше: „Ти майтапиш ли се?“

— Намерих шивала на шейх Муса — каза той. — За мен това е достатъчно доказателство, че е мъртъв.

Лично аз бих се задоволил с носа, но… добре, шейхът е мъртъв, а това е точка в полза на президента Салех. Става дума обаче за Пантерата, полковник. За лошия.

Закрачих бавно през зоната на поражението. Имаше много запазени глави, прикрепени или не към телата си, но около половината от тях бяха брадати, а повечето лица бяха обезобразени от шрапнелите или изгарянията. Сигурно и собствената майка на Пантерата нямаше да го разпознае. Освен това се оглеждах и за Набеел, който при последната ни среща имаше мърлява брада, но хората изглеждат различно, когато са мъртви.

Една глава лежеше по лице върху парче килим и я сритах, за да я обърна. По-голямата част от лицето липсваше.

Бренър дойде при мен, по-далеч от Хаким, и каза тихо:

— Или не схваща какво му казвам, или си имаме проблем с разпознаването.

Кимнах и си спомних видеозаписа. Шейх Муса се беше поколебал за момент, преди да хване ръката на Пантерата и да я целуне. Дали Муса беше несигурен относно самоличността на госта си? За мен повечето брадати мъже изглеждат еднакво, та какво остава за брадати араби. Със същия успех можеха да носят и хиджаби. Явно и Муса беше имал момент на съмнение.

Полковник Хаким дойде при нас и каза:

— Можете да се поздравите за успешната атака.

Добре. Браво на нас.