Пантерата

— Аз съм детектив. Това предупреждение било ли е предадено на ал Дервиш?

— Разбира се — отговори Хаким. — Алтаир ми каза, че му го е съобщил лично.

— А джихадистите знаели ли са?

Хаким погледна Алтаир, после отново се обърна към мен.

— Каза ми, че били знаели, но не съм сигурен, че е вярно.

Ясно. Пантерата е запазил информацията за себе си и е бил единственият, който е реагирал на предупреждението. Изпратил е подставено лице, което да го представлява, и е използвал хората си, за да види какво ще стане на срещата. Ако няма капан и ако американците са налице, всичко е наред. Ако обаче е клопка, откриването й е щяло да му струва само десетина от бойците му. Не беше кой знае колко за Пантерата, който попиляваше живота на хората си за каузата — а тя беше най-важното нещо за Булус ибн ал Дервиш.

Пантерата обаче беше изпратил на срещата най-малко един старши съветник — Алтаир, приятел на семейството му. Защо? Може би е бил готов да рискува стареца, за да изглежда срещата убедителна. И явно Алтаир е бил готов да рискува заради шефа си. И ако срещата е била легитимна, Алтаир е щял да съветва подставеното лице как да се пазари с шейх Муса.

Бренър стигна до същото заключение.

— Алтаир е бил готов да поеме голям риск заради шефа си, а шефът му е бил склонен да изпрати него и хората си на среща, приличаща на капан.

Именно. Пантерата наистина искаше американците и не му пукаше кого трябва да изложи на риск, за да се добере до тях — стига да не рискува самият той.

Спомних си какво ни беше казал Рахим ибн Хаям в Гумдан за стила на работа на Пантерата и се обърнах към Хаким.

— Кажете на този тип, че шефът му е страхливец. Че излага хората си на опасност, а самият той се крие в дупката си, също както при атаката срещу инсталацията на „Хънт Ойл“. Кажете на Алтаир, че не дължи вярност на ал Дервиш.

Хаким кимна и преведе, а Алтаир отговори, като ме заплю. След това прояви нахалството да поиска още вода. Полковник Хаким, самото въплъщение на състраданието, изля манерката върху лицето му. Добра тренировка за давене.

— Предполагам, че сте го питали къде се намира Пантерата — казах на Хаким.

— Разбира се. Отговори, че не знае.

— Вярвате ли му?

Хаким сви рамене.

— Само малцина избрани знаят къде е скривалището на Пантерата.

Естествено. И тип като Алтаир би трябвало да е един от избраните. Реших да сменя темата.

— Питайте го дали Набеел ал Самад е бил тук.

Алтаир чу името и отговори на Хаким.

— Набеел ал Самад не е бил тук — преведе полковникът.

Мътните да го вземат. Исках топките на Набеел в пликче. Но щях да го намеря някой ден. Може би в Ню Йорк.

Като ветеран от войната, Бренър поиска да знае къде се е намирал Алтаир по време на самата атака.

Хаким попита и Алтаир отговори. Хаким се усмихна.

— На стареца му се допикало и отишъл зад каменната ограда. Казва, че Бог го спасил.

Или простатата му. Или в последния момент се е сетил, че килимът на заместника на Пантерата и шейх Муса може да не е сред най-безопасните места наоколо. И че е време да препикае камъните.

— Какво ще правите с този човек? — попита Бренър.

— Вероятно ще го застрелям — прозаично отвърна Хаким.

— Може да затворите в Гумдан, да го закърпите и да продължите разпитите — предложих аз.

— Той няма какво повече да каже — увери ни Хаким.

— Йеменското правителство не обича да държи затворници от Ал Кайда — уведоми ме Бренър. — От Ал Кайда си имат начин да се измъкват от затворите и да злепоставят властите, или да радикализират другите затворници — обясни той. — Така че повечето биват убивани при залавяне или умират по време на разпитите.

Звучеше ми малко грубо, но ми хрумна по-добра идея и се обърнах към Хаким.

— Ако Алтаир наистина е старши съветник на Пантерата, както казвате, то той със сигурност знае къде се крие шефът му.

— Може и да е така, но няма да ни каже дори да го подложим на мъчения — отвърна Хаким. — Или дори ако му говорите лоши неща за шефа му.

— Опитайте друг подход — посъветвах го. — Предложете му свобода и, да кажем, сто хиляди долара. Американците ще гарантират свободата му и парите.

Хаким се замисли и май видя шанс да гушне парите за себе си, след което пак да застреля Алтаир. Така че направи офертата. Алтаир не отговори, но пък и не плю.

— Напомнете му отново, че ал Дервиш е пратил него и хората си като овце на заколение — казах аз.

Хаким сви рамене и преведе на Алтаир, който отново не отговори. Когато не отговарят, значи има напредък.

— Може би Пантерата си мисли, че старец като него може да бъде жертван — добавих аз. — Кажете му го.

Хаким го направи и Алтаир затвори очи, с което даде да се разбере, че няма какво повече да каже.

Е, сега какво? Помислих си, че щом си партньор с полковник от СПС, изгледите ти за успех са по-добри. И ми хрумна идея.

— Трябва да се изпикая — казах и скочих от каросерията.

Бренър ме последва.

— Как искаш да продължим? — попитах го.

— Трябва да се свържем с посолството колкото се може по-скоро, за да докладваме за състоянието си и за случилото се тук — отвърна той.

— Точно така трябва — съгласих се.

— В такъв случай първата ни работа утре е да стигнем до посолството.