Пантерата

— Да. Но си мисля, че Чет и Бък са си отворили плювалниците някъде и може да си имаме известни проблеми в посолството.

Например да бъдем заключени в бомбоубежището в очакване на шефа на тукашния отдел на ЦРУ.

— Не мисля, че си прав за проблема… но така или иначе, двамата със Замо трябва да докладваме в посолството лично — отвърна Бренър и се замисли. — Ти и Кейт обаче бихте могли да отидете направо на летището в Сана и да хванете първия полет извън Пясъчландия.

— Добра идея. Аз обаче имам друга. Готов ли си?

Той кимна предпазливо.

— Мятаме Алтаир в джипа и го откарваме при хълмовете. Той ни показва къде е лагерът на Ал Кайда, а ние му показваме какво могат да правят еднотонни бомби. И че ако Пантерата е бил в лагера, най-вероятно е мъртъв, а ако не е бил, трябва да умре, защото е задник, страхливец и абсолютно некомпетентен некадърник. После ще го помолим най-любезно, да ни покаже къде е скривалището на Пантерата. И ако го направи, ще го спасим от полковник Хаким, ще му дадем една хубава награда и ще го пратим на Бахамите. Какво мислиш?

— Мисля, че си луд.

— Добре. Виж, Пол, Алтаир е единствената ни връзка с Пантерата и съм сигурен, че дъртият кучи син знае къде се спотайва онзи задник. Просто трябва да опитаме.

Бренър се замисли за момент.

— Идеята всъщност не е ужасна, но определено не сме оторизирани да си измисляме наши си мисии.

— Защо не? Някой е оторизирал Чет да ни разкара, така че можем да правим каквото ни скимне.

Бренър пое дълбоко дъх.

— Нямаме подкрепления, логистична помощ и комуникации, а освен това мунициите ни са малко.

— Имаме си обаче нов партньор. Той разполага с всичко необходимо и ще го вземем с нас. Хаким е оторизиран да прави каквото му скимне — добавих.

— Всъщност Хаким би трябвало сам да направи това.

— Хаким е некомпетентен, вероятно мързелив и не дава пет пари за Ал Кайда или Булус ибн ал Дервиш — посочих аз.

— Но пък иска наградата.

— Точно така. И затова ще дойде с нас. И без това ни е нужен преводач.

Бренър мина в мислителен режим и започна да претегля всички за и против дали да се махне от кенефа, или да нагази в него още по-дълбоко.

— Алтаир може и да не издържи пътуването.

— Изглежда добре. Як дърт пръч е той. Или орел. Пък ако умре — умре. По-добре, отколкото да получи куршум в главата от Хаким.

— Мисля, че престоят ти тук е бил по-продължителен от разумното — уведоми ме Бренър.

— Луд съм си от години. Когато се върнеш у дома, ти ще си дадеш сметка колко си бил смахнат тук.

Той се усмихна насила, помисли и каза:

— Добре… ако Хаким е съгласен и ако дойде с нас, да опитаме.

— Добре. Значи ще завършим мисията.

— Ами Кейт? — попита Бренър.

— За нищо на света не би пропуснала това.

Бренър понечи да коментира това, но полковник Хаким, който искаше да разбере какво са намислили новите му партньори, дойде при нас и попита:

— И какво ще правите сега?

— Радвам се, че се поинтересувахте.

Обясних му плана си и той ме изслуша мълчаливо, като от време на време кимаше.

— Ако успеем да убием или заловим Пантерата, ще се погрижа да получите трите милиона, които искате — уверих го. — Бедуините ни помогнаха, но един от тях ни предаде и Пантерата е жив.

Така че майната им.

Полковник Хаким пак кимна, но отбеляза:

— Старецът може да не издържи подобно пътуване.

— Е, ако не издържи — не издържи.

— Знаете ли къде се намира въпросният лагер? — попита полковник Хаким.

— Алтаир знае — уверих го.

— Но няма да ни каже.

— Сигурен съм, че можете да го накарате да ни каже.

— Може би. Имам една идея къде може да е.

— Добре. А аз случайно имам координатите му. Имате ли карта на този район?

— Разбира се.

— Е, в такъв случай на практика сме там.

Полковник Хаким се отдалечи и двамата с Бренър тръгнахме към нашия джип.

— Ами Замо? — попитах аз.

— Той обича да търси джихадисти из планините.

— Естествено. Кой не обича?

И тъй, операция „Чистка“ продължаваше, макар и без Чет, Бък и Вашингтон. Никакви сложни планове, никакви високи технологии, никакви Джон и Кейт в ролята на стръв. Просто типове из хълмовете, опитващи се да се избият един друг по старомодния начин.

81.

С Бренър обяснихме плана на Замо и Кейт и те го приеха без много въпроси. Колкото повече се замисляш за дръзки идеи, толкова повече проблеми откриваш. И ако продължаваш в същия дух, ще стигнеш до неприятната истина — това е адски опасно. Така че защо да мислиш? Просто го направи.

Наложи се да поговорим допълнително, за да убедим полковник Хаким да вземе не сто души, а само едно хъмви, тъй като става дума за тайна мисия, а не за инвазия.

Сега Хаким беше в джипа с шофьора си и с две мутри от СПС и Алтаир. Старецът не искаше да се вози с нас, но един от хората на Хаким го зашемети с тазер и го метна в задното отделение. За сметка на това пък Алтаир сега бе облечен, нахранен, напоен и жив.

Хаким ни осигури радиостанции. Напуснахме мястото на атаката и поехме обратно към възвишенията и залязващото слънце.

Хаким водеше, а ние го следвахме с нашия джип. Замо караше, аз бях на мястото на стрелеца, а Кейт и Бренър седяха отзад.