Пантерата

— Съветвам ви да съберете каквото ни трябва и да го откарате колкото се може по-бързо на летището в Сана — каза му Бренър. — Там ще ви чакат.

— И вземете малко лед от Мариб — добавих. — В хотел „Билкис“ сигурно имат.

Така и така не им трябваше лед за коктейли.

— Това, което искате, е светотатство — уведоми ни полковник Хаким. — Всички тези останки трябва да бъдат погребани възможно най-бързо, съгласно изискванията на религията ни.

Досещах се какво предстои и не исках да водя религиозни спорове с този тип, затова казах:

— Вижте какво, полковник, хайде да бъде ясно и лесно за всички ни. Вземате кичур коса от всяка глава и брада, номерирате ги и ги доставяте в посолството. Ние ще направим ДНК тестовете и ще си получите парите. Как ви звучи?

Полковник Хаким не успя да измисли някакво възражение, но все пак каза:

— Мисля, че се опитвате да промените уговорката.

— Ни най-малко — уверих го. — Плащаме куп пари за мъртви главатари на Ал Кайда. Вие обаче не можете да ми кажете коя от тези глави е на ал Дервиш. Нали така?

— Знаете, че е бил тук. И знаете, че всички тук са мъртви. Ерго и тъй нататък.

— Не знаем дали е бил тук — посочих. — Нито пък вие.

И вече започвах да си мисля, че не е бил. По дяволите.

Стояхме и се опитвахме да измислим как да решим въпроса. Вонята на отворени коремни кухини и изгоряло месо беше нетърпима и се смесваше с острата миризма на димящи коли и гориво. От всичко това стомахът ми се обръщаше. Всеки, който си мисли, че войната е страхотно занимание, трябва да помирише нещо подобно.

— Трябват ни само малко косми — напомних на полковник Хаким. — Така че няма да има неуважение към мъртвите. Става ли?

— Това е невъзможно.

Дрън-дрън, Хаким.

— Имаме проблем — казах на Бренър.

Той кимна и зададе на полковник Хаким въпроса, който беше повдигнат в джипа.

— Накъде отивахте с конвоя си?

— Това е моя работа, господин Бренър.

— Работата ни е обща — напомни му Бренър.

Полковник Хаким не отговори и сигурно си мислеше, че двата и половина милиона му се изплъзват. Можеше също да си мисли, че щом ще изгуби парите, защо да не се отърве и от нас. Или пък да ни отвлече за откуп и да представи похищението като работа на племената. В Йемен всичко беше възможно.

— Отивах към Крепостта на гарвана — каза накрая Хаким.

Бренър кимна.

— Защо?

— Има оцелял от атаката — призна полковникът. — От Ал Кайда. Каза ми, че един бедуин от Крепостта на гарвана, някой си Ясир, когото сигурно познавате от престоя си там, се е обадил на Ал Кайда по мобилния си и им е казал, че американците не били отвлечени и че всъщност са гости на шейх Муса.

Двамата с Бренър се спогледахме.

— Както казах, достатъчна е една къртица, а къртица се намира винаги — рече Бренър.

Така си е. И обикновено е човекът, когото подозираш най-малко. И как е щял да се облажи Ясир заради това, че ни е натопил? Може би със стоте хиляди, които Пантерата щеше да плати на Шейх Муса за американците. А това щяха да са много повече пари за него, отколкото делът му от петте милиона на шейха. Е, алчният Ясир беше мъртъв и вече не съжалявах особено, че съм му видял сметката.

— Гениалният план на Чет се оказа пълен провал — казах аз. — Не е взел предвид човешкия елемент.

И как би могъл? Самият той не беше човек.

Бренър се съгласи и добави:

— Дори планът му да ни убие не успя.

Това беше почти смешно.

С две думи, ако е знаел, че всъщност сме гости на шейх Муса, Пантерата е знаел също, че американците няма да са в колибата на козаря при срещата между него и шейха, както и че самата среща е измама и капан.

— Пантерата не е тук и не е мъртъв — казах аз.

Бренър кимна и погледна новия ни партньор полковник Хаким.

— Не разбирам защо отивахте към Крепостта на гарвана.

Полковник Хаким като че ли се опитваше да спаси поне нещо от наградата си.

— Оцелелият от Ал Кайда ми каза също, че джихадистите от лагера на Ал Кайда сред хълмовете се готвят да атакуват крепостта и да заловят американците.

— Май го знаехме от самото начало — казах на Бренър.

Бренър кимна, после попита Хаким:

— И какво щяхте да правите при крепостта?

— Намерението ми беше да ви се притека на помощ — отвърна полковникът.

Какъв приятен човек. Изпълнява дълга си. Всъщност ако полковник Хаким беше тръгнал да прави пари, това беше добър начин да постигне целта си. Аз обаче се съмнявах, че е искал да се бие с Ал Кайда. Най-вероятно се е надявал да стигне до Крепостта на гарвана преди Ал Кайда, за да арестува или атакува традиционния си враг — бедуините — и да обяви, че е спасил американците от неприятеля. И че усилието му заслужава известно количество американски долари.

Не се беше получило, но полковник Хаким продължаваше да се опитва да измисли как да направи пачка. Пантерата беше жив, така че това също не бе проработило, а спасяването на американците от бедуините се беше провалило. И какво му оставаше?

— Оценяваме намеренията ви, но както виждате, не се нуждаем от спасяване — каза му Бренър.

— Човекът от Ал Кайда, който оцеля при атаката, ми каза, че бедуинът Ясир му съобщил, че в Крепостта на гарвана имало шестима американци — каза полковник Хаким.