Пантерата

— Това е визитната картичка на агент Джон Кори, Даде ми я, за да я покажа на охраната, когато отида в сградата.

Пантерата взе визитката и я поднесе към светлината на свещта:

Джон Кори, детектив

НЙПУ/ФБР

Антитерористична спецчаст

Федерал Плаза 26

Ню Йорк, Н.Й. 10278

Имаше служебен номер за контакт, но не и мобилен.

На визитката имаше и два печата — на Федералното бюро за разследване и на Нюйоркското полицейско управление.

Булус ибн ал Дервиш остана загледан в картичката по-дълго, отколкото му бе нужно да я прочете, после я обърна и видя допълнителния надпис: Набеел ал Самад, среща с дет. Кори.

Набеел знаеше, че някои от хората, които работят с и за Ал Кайда в Америка, понякога преувеличават делата и постиженията си, така че визитката беше добро доказателство, че си е свършил работата — и че говори истината.

Пантерата му върна картичката.

— За вас е, господине — каза Набеел. — На мен не ми е нужна.

— На мен също. Няма да му потрябва и на Кори, след като го убиеш, така че я задръж, за да ти напомня за задачата ти.

Набеел взе картичката.

— Да, господине.

Понечи да излезе, но Пантерата го спря.

— Чакай. — Замисли се за момент. — Ще бъдеш добре награден, Набеел, ако успееш да заловиш този човек, вместо да го убиеш. Залови го и ми го доведи. Жена му също.

— Да, господине.

— Но не позволявай наградата да попречи на задачата ти. Убий ги, ако няма друг начин.

— Този мъж и жена му ще бъдат заловени и доведени при вас, или ще бъдат убити — закле се Набеел. — Няма да се върнат в Америка.

— Ти също, ако избягат.

— Да, господине.

Набеел отново понечи да излезе, но Пантерата отново го спря.

— Чакай. — Обърна се към капитан Зухаир и лейтенант ал Рашид. — Започнете подготовката за марша.

Двамата офицери отдадоха чест и бързо излязоха.

Булус ибн ал Дервиш се обърна към Набеел ал Самад и попита:

— Според теб добре ли са?

Набеел знаеше кого има предвид Пантерата.

— Да, господине, добре са и ви пращат поздрави и благословия. — И добави, защото шефът му искаше да чуе още: — Бизнесът на баща ви процъфтява, а майка ви се е приближила повече до вярата.

Пантерата кимна.

— А Хана?

— Тя също е станала по-набожна и както казах, е много доволна от работата си в офиса на баща ви.

Разбира се, нищо от това не бе вярно — поне за сестрата и майката. Бащата наистина просперираше, но се бе състарил много през трите години, откакто Набеел бе започнал да ги посещава след атаката срещу „Коул“. Майката също изглеждаше изпита и тъжна. Хана обаче бе повече гневна, отколкото натъжена, и му бе казала, че няма брат. Набеел обаче никога не би казал това на шефа си.

Родителите на Пантерата бяха дали на Набеел снимки и писма за сина им, но той не можеше да държи тези неща в себе си и бе изгорил всичко при първа възможност след края на срещите, които винаги се уреждаха на някое публично място в Манхатън или Бруклин — парк, музей, някой супермаркет. Сигурен бе, че властите не знаят за него, макар несъмнено да бяха наясно кои са роднините на ал Дервиш. Властите понякога следяха дома им, джамията и работното място на бащата. Семейството обаче не беше под постоянно наблюдение и тримата често пътуваха до града, за да пазаруват и да се забавляват. Освен това Набеел знаеше, че след всички тези години са се научили да усещат кога ги следят.

Въпреки това срещите с тях бяха опасни и Набеел се радваше, че му се налага да ги провежда само веднъж или два пъти в годината. В същото време беше добре, че го прави, защото така се издигаше в очите на шефа си.

— Не каза дали сестра ми все още е сгодена — каза Булус ибн ал Дервиш.

— Сгодена е, господине.

— Има ли определена дата за сватбата?

— Още не, господине. Но ще е скоро.

Или може би не. Набеел всъщност изобщо не беше питал за тези неща и Хана също не беше споменавала нищо по темата.

Набеел винаги изпадаше в трудна ситуация в подобни случаи — както в Ню Йорк, така и в Йемен. Трябваше да внимава. Лъжата не е добро нещо, но понякога е необходима. Истината също невинаги е добра.

Пантерата мълчеше замислено. Не искаше да задава въпроса, на който Набеел бе отговорил преди три дни, и не искаше да изглежда прекалено загрижен за това.

Знаеше, че един ден отново ще види майка си, баща си и сестра си и че това ще се случи тук, в Йемен. И този ден щеше да настъпи скоро след пълната победа. Щеше да ги види в Сана, в двореца на президента. В деня, когато стане върховен водач на Йемен. В онзи ден най-близките му щяха да са с него, за да споделят триумфа му. И никога повече нямаше да се върнат в Америка.

Погледна Набеел и отсече:

— Това е всичко.

Набеел се поклони и се оттегли.

Пантерата остана в трептящата светлина на свещта, после я духна и излезе в нощта.

Зухаир и Рашид подготвяха бойниците за път и Пантерата им даде знак да приближат.